Понякога хората са прави, че няма правосъдие 5 2501

Снимка ИВАН ДОНОВ

Със съдия НЕЛИ КУЦКОВА разговаря ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА 

- Съдия Куцкова, преди дни бе обнародван новият закон за конфискацията. Опозицията отправи много мрачни предупреждения - за политически гонения, за купища жалби срещу България в Страсбург. Какво е вашето мнение? Имате опит по вече отменени закони за конфискация.

- Наистина имам опит. Досега не съм забелязала да са използвани за политическа репресия - поне не по делата, които аз съм гледала. Да се надяваме, че и с новия закон няма да се злоупотребява. Поначало всеки закон е инструмент за постигане на справедливост. Но всички управляващи са подложени на изкушението да използват тези инструменти за постигане и на други цели, различни от обществената потребност от справедливост. Гаранция срещу злоупотреба със закон е независимостта на съда и будното внимание на медиите. Независимостта и на съда, и на медиите не е тяхна лична привилегия, а гаранция за обществото, че живее в държава с демократични правила. Да пази Бог от поръчков съд и поръчкови медии! Що се отнася до новия закон, признавам, че още не съм чела окончателния вариант. За разлика от предходния закон за конфискацията, по който бяха проведени много публични дискусии, за новия черпахме информация основно от медиите. Качествата и несъвършенствата на един закон се проявяват истински едва при неговото прилагане. В законодателството няма възможност да се правят предварителни изпитания. И когато се окаже, че продуктът е негоден, обикновено вината се хвърля върху съда. Ще се въздържа да отговоря какво е мнението ми за принципите на този закон. Утре ще ми се наложи да гледам дела по него, а не е редно съдия да изразява предварително отношение към закон, с който работи. Съдията е длъжен да прилага закона такъв, какъвто са го приели народните представители. Притеснява ме обаче, че той беше приет "на галоп", гласуваше се до среднощ. При такова бързане е съвсем възможно да са допуснати непълноти и противоречия, които на пръв прочит може да изглеждат като дребни пукнатини, но на практика могат да блокират или сринат приложението на целия закон. Дано не се получи, както казваше баба, "Нощна работа, утринна почуда".

- Задава се докладът на Брюксел за петте години мониторинг на България. Какво очаквате да видите в него за съдебната система?

- Нямам пророческа дарба, за да зная какво ще пише в доклада. Надявам се да е обективен и стимулиращ.

- Постоянно се говори за българското бавно правосъдие. Има ли баланс между бързина и качество?

- Международните статистики показват, че по бързина сме над средното европейско равнище. От ежегодните статистически отчети за работата на българските съдилища се вижда, че над 60% от делата приключват до 3 месеца на една инстанция. Има обаче и дела, които може да са нищожни като процент от общия брой, но пък се приключват далеч извън разумните срокове и точно те се набиват на очи. Причините са различни и е много важно да се анализират компетентно. Наистина е необходим баланс между бързина и качество. Защото и най-прецизното решение на съда, ако спорът по едно гражданско дело е приключил след 10 години, няма да създаде усещане за справедливост. Но е недопустимо и да претупаш делото, без да положиш усилия да се установи истината, робувайки единствено на сроковете и на страха от инспектората. А по наказателните процеси много често се вижда, че когато полицията и прокуратурата са работили под натиск делото да бъде внесено в съда максимално бързо и разследването не е изпипано, това може да провали обвинението. В съдебна фаза или доказателствата се оказват негодни, или пък се почват наново разпити, експертизи и т. н. с години. И от многото бързане резултатът е точно обратният и хората с право казват, че няма правосъдие. Балансът между бързина и качество е предмет на дългогодишни дискусии и на международно ниво. Към Съвета на Европа има създаден специален орган - Европейска комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ), който работи за установяване на европейски стандарти в тази насока. У нас Съюзът на съдиите от години настоява пред Висшия съдебен съвет да се изготвят обективни критерии за натовареност на съдиите. И на базата им да се преценява доколко едно забавяне е недопустимо и доколко се дължи на причини извън конкретния съдия. Изготвянето на такива критерии е трудна, продължителна и високоинтелигентна дейност. Много по-лесно е да се налагат дисциплинарни наказания, без да се анализира особено.

- Говорейки за справедливо и бързо правосъдие, как гледате на идеята да не се допускат споразумения между прокуратурата и причинители на кататастрофи, завършили със смърт?

- Напълно понятно е негодуванието на хора, които са загубили близък човек при катастрофа, особено ако това е дете, срещу леките присъди, налагани чрез споразумения. Но и тук трябва да се намери баланс. Когато делото приключи бързо със споразумение, увредените могат много бързо да поискат обезщетение от застрахователя на виновния шофьор, като заведат гражданско дело. Такива дела се гледат със стотици всяка година и по тях присъждаме сериозни обезщетения, съобразени с европейските изисквания. Това е особено важно за осакатени хора, които се нуждаят от значителни средства за лечение. Ако се отмени споразумението, наказателните дела ще се гледат с години - на три инстанции. През това време може да изтече давността за завеждане на гражданско дело. А дори такова да е заведено преди изтичане на давността, съвсем основателно застрахователите ще поискат то да бъде спряно, докато не се установи вината на водача с влязла в сила присъда. И какво става с правата на увредените, на така наречените "жертви" през цялото това време?! Озадачена съм защо и застрахователните компании не реагират. Те знаят, че лихвата върху обезщетението се начислява от датата на увреждането - т. е. на катастрофата. И ако се чака приключване първо на наказателното, а после на гражданското дело, лихвата може да се изравни с размера на обезщетението.

- Виждате ли връзка между активността на МВР от последните дни и наближаващия доклад?

- Не е моя работа да давам оценки на активността на МВР преди доклада на ЕК. Истинската оценка за работата на МВР по разкриване на престъпленията се дава от съда. И не защото съдът е вишестоящ орган на полицията, а защото по време на съдебното производство, което е открито и състезателно, може да се провери качеството на полицейската работа. Така поне е в нормалните правови държави. У нас нещата в последните години са обърнати надолу с главата - министърът на вътрешните работи дава оценка на съдебни актове - или заклеймява определени съдии, или хвали други и им благодари. И не се намери кой да му обясни на достатъчно понятен език, че и едното, и другото е недопустимо, че това е липса на демократична култура на говорене.

- Бушува ли още конфликтът МВР - съд?

- Конфликт между институциите няма и не бива да има. Министърът не е цялото МВР, макар и да го оглавява. В тази институция работят и много компетентни професионалисти и по места те си взаимодействат съвсем нормално със съда, но в рамките на закона. А и настоящият министър (по негови твърдения) си имал вече достатъчно приятели в съда, които му се обаждали по телефона. Ако последното е вярно, аз лично никак не се гордея с колегите. Това не е само въпрос на професионално достойнство. Истинска опасност за независимостта на правосъдието и за правовата държава е, ако съдиите се допитват до изпълнителната власт как да правораздават.

- Вие осъдихте Цветелин Кънчев. После вицепрезидентът Ангел Марин го помилва. Трябва ли помилванията да са разрешени за всички престъпления? Има ли гаранции, че с държавната милост не се злоупотребява?

- Помилването, макар и да има правни последици, в много по-голяма степен има философски, морални или, казано простичко, чисто човешки измерения. Престъпникът също е човешко същество, той има лична съдба, която го е довела до затвора, има семейство, разболява се. И държавата е длъжна да продължава да гледа на него като на жив човек, а не като на статистическа единица. Освен това обикновено се помилват осъдени за част от наказанието, след като по-голямата част вече е изтърпяна.
През изминалите години е имало помилвания, макар и рядко, които са били неприемливи за нас, съдиите. Въпреки това не мога да приема, че над президента трябва да има някаква контролираща инстанция. Все пак по конституция той е единственият висш държавник, който се избира пряко от хората и към него не може да се подхожда с презумпцията, че ще злоупотребява. За мен цялата бурна дискусия около помилванията на вицепрезидента Мрин беше интересна от друга гледна точка. От години един от дежурните упреци към българския съд е, че "няма присъди". А Мрин беше обвинен, че е помилвал стотици престъпници, между които и убийци. Та ако може да задам и аз един въпрос, риторичен макар: "Кой все пак ги осъди тези престъпници?"

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Школо возвисено? Не - възопасно!

(Не)решими проблеми с комшиите

Религията в училище е рецепта за катастрофа

ОЩЕ ОТ ТРУД

"Хумболд" приюти 13 000 български книги

Светлин Русев: Григор Вачков беше докоснат от вечността още приживе

Откриха наркотици във фенклуб на „Левски", от там отричат