Като птица свободна из небето аз летях,
но бях някак си самотна.
Нищо,че по пътя си вървях..
Но в живота е трудно да се справяш сам,
да няма кой да те разбере
и да ти каже "Аз ръка ще ти подам"...
Всеки да иска и нищо да не ти дава,
да не те цени и зад гърба да не те уважава...
Да те лъжат в очите някакви хора надменни,
а твоите да са толкова честни и откровени...
Народът в нещо неблагодарно се превръща,
но аз знам - Господ гледа и на света всичко връща..
РЕГИСТРИРАЙ СЕ
Нямаш
профил?





























































26.05.2012 09:25:14
Браво! Много обективно и хубаво написано.
26.05.2012 14:54:33
Публикуването на подобни празнословия може да има няколко обяснения: Първо и най-вероятно - стимулиране на посредствеността с цел повишаване търсенето на вестника. Второ, като следствие от първото - все по-голяма липса на оригинални творби с художествени достойнства поради системното деформиране на ценностната система и размиването на критериите за добро изкуство. Трето, общобългарски проблем - хора в редакцията, които не са си на мястото. Както в хранителната индустрия за около 20 години опитомиха голяма част от населението да приемат например калъпите от палмово масло, сухо мляко и безбройни Е-та за сирене, така и в културата сричанията на разни ученички, пък и на много възрастни ни се представят за литература.
29.05.2012 09:29:52
Иванович! Ти от в-к "Труд" ли очакваш да ти бъде представена култура? Объркал си издаднието ако търсиш това. Но все пак е похвално, че все някой предоставя място за изява на кандидат-творците, пък било то и "жълта" медия..........
29.05.2012 22:52:34
Очаквам, когато една медия има възможност да формира вкус, да не го деформира. От над 1300-та прочели стихоплетството на това девойче /може да е искрено, но не е поезия/, ако само 1 процент си кажат "Щом това е поезията и аз мога" иди после им обяснявай, че не могат.
04.06.2012 14:17:46
Благодаря на вестник "Труд" за това, че дава възможност и на децата като мен поне мъничко да се реализират и да бъдат оценени.. А на хората, които ме критикуват ще кажа, че за да се развие един човек трябва да тръгне от някъде.. Или по - скоро едно дете, защото човек не се ражда научен, а тръгва стълба по стълба да гради своите знания и способности. Критиката я понасям, но не и злобата . Още веднъж - Благодаря :)
04.06.2012 17:52:30
Искам да поздравя лично това момиче за труда,за това,че е седнала,написала е нещо и е оставила себе си в него.А това дали е проза,дали е роман,дали е дори една мисъл-не е важно.Както виждам,тя не е представена като писателка,а като танцьорка,която в свободното си време не пие,не се дрогира,не простее,а пише,което още веднъж е много похвално.Коментарите не са цветущи,но пък се замислих,защо половината народ ходи да танцува по разни танцови фолклорни клубове или студия,при положение,че всички са толкова жалки и измъчени???-защото това е свободното им време и така го запълват,така се забавляват и така се появяват по разни концертчета.Същата работа като с писането-има си професионалисти,има си и такива,които просто обичат да пишат. Поздравления Десислава,за това ,че имаш куража и си изпратила чувствата си на всички,независимо от това колко е харесвано или не това,което си написала.:)
06.06.2012 19:19:21
Какво дете си, госпожице Десислава? Доколкото разбирам, вече си пълнолетна, ако не си тръгнала петгодишна на училище. Вземи да прочетеш Петя Дубарова /тя беше дете и си остана завинаги такова/ и тогава решавай с какво да се занимаваш в свободното си време. Защото поезията не е кюстендилска копаница, че да я научиш!
06.06.2012 21:35:40
Ползата от критиката не е в търсенето на слабости и порицанието. Има смисъл да я правиш, ако можеш да научиш някого как да прави нещата по-добре.