Напуснах вече българската политика 6 3349

22 януари 2002 г. Петър Стоянов напуска “Дондуков” 2 с импровизиран концерт. Освен Ваня Костова и Васко Кръпката зад бившия вече президент се виждат Васил Найденов и Богдана Карадочева.

С президента (1997-2002) ПЕТЪР СТОЯНОВ разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА

- Г-н президент, вашият 60-годишен юбилей на днешния 25 май е повод за равносметка. Журналистите ще анализираме президентския ви мандат и пътя ви в СДС. Вие какво бихте записали в човешки план под чертата на тези години?

- С годините човек все повече разбира, че истинските неща в живота всъщност не са чак толкова много. Това, което ти е изглеждало много важно преди, започва да ти се струва незначително. Първо те изоставят илюзиите, след това коленете, та даже и суетата лека-полека си отива - вижте колко дълго ме кандърдисвахте за това интервю. Остават семейството, старите приятели, старите спомени. Все по-често си спомняш за това, което ти е казвал баща ти, преди да си отиде, и все повече се укоряваш, че не си имал време да го изслушаш...

- Голяма група наши певци ще ви поздравят с концерта “Един мъж на 60 г.” Как си обяснявате вниманието на българските артисти и спортисти към вас днес и през всичките тези години? Виждам имената на Ваня Костова, Богдана Карадочева и “Щурците”, на Валя Балканска и скулптора Павел Койчев, на писателите Румен Леонидов и Георги Господинов, на Стефка Костадинова и Димо Тонев.

- Това е най-хубавият подарък за моя рожден ден. Бях решил да не правя купон, защото се върнах в България едва вчера и нямах време за организирането на голям празник. Затова “заверата” ме изненада много приятно, казаха ми горе-долу: “Не можеш да се измъкнеш, ние ще организираме всичко, от теб се иска само да присъстваш.” Зад това съзирам талантливия почерк на Иван Тенев.

Радвам се много, защото това са хората, които ме подкрепиха, когато станах президент, пак те ме изпратиха с песните си, когато загубих изборите и напуснах “Дондуков” 2 през 2002 г., и през всичките тези години ги чувствам като мои най-близки приятели. Успях да им се отплатя само веднъж, и то не напълно - когато след официалната вечеря при посещението на президента Клинтън в София отидохме в “Стъргалото” и поканих всички наши певци и музиканти, които успях да намеря - мисля, че бяха наистина щастливи, защото моментът беше исторически - за първи път президент на САЩ посети България.

Всъщност сред “заговорниците” има и много художници, писатели, интелектуалци. Радвам се, защото идват да празнуват с приятел, а не с политик. Съвсем ясно е, че в българската политика няма да се върна никога и от мен не могат да се очакват никакви облаги, затова тяхното внимание ми е толкова скъпо.

- Миналата седмица във Виена вашата фондация “Център за глобален диалог и сътрудничество” събра на едно място Бил Клинтън, вокалиста на “Скорпионс”, Анатолий Карпов, Уесли Кларк, Ники Лауда, холивудската звезда Рик Юн и др. Как и защо подбрахте тези на пръв поглед толкова различни имена? Какъв смисъл влагате в наградата, която връчихте на Клинтън?

- Клинтън е “кръстникът” на тази фондация. Миналата година той я откри и произнесе встъпителното слово, Уесли Кларк е член на борда на директорите, а актьорът Рик Юн (“убиецът” на Джеймс Бонд) сам пожела да бъде наш културен посланик и работи много активно. Освен тях имаше още много изтъкнати личности, защото това е смисълът на фондацията - да събира хора със значими постижения в политиката, бизнеса, интелектуалната и културната сфера и на основата на диалога между тях да търси решения на днешните световни предизвикателства, които не са никак малко. Президентът Клинтън получи голямата награда за диалог между хората, защото дейността му в подкрепа на различни хуманитарни каузи десет години след като напусна Белия дом е наистина впечатляваща. Наградата за социален диалог взе Нобеловият лауреат проф. Мохамад Юнус, който е сред 100-те най-влиятелни хора в света, а “Скорпионс” отнесоха статуетката за диалог чрез музика - “Вятърът на промяната”, се превърна в химн на източноевропейците след падането на Берлинската стена.

- Имахте шанса да се срещнете и сближите с големи държавници - Тони Блеър, Клинтън, Горбачов, Бжежински, Кисинджър и др.? Зад протокола вероятно са останали човешки контакти, от които сте получили много. Бихте ли разказали любопитни истории с някои от тях, които вероятно са ви обогатили повече от официалните срещи?

- Никога не съм си представял, че животът ще бъде толкова щедър към мен от тази гледна точка. Общуването с тези хора е истинско богатство, защото всеки от тях е правил световната история в истинския смисъл на думата. Мисля обаче, че конфиденциалността е задължителна част от тази комуникация - обичайната нашенска бъбривост от типа “той ми каза, аз му казах” не се вписва в схемата на това общуване. Убеден съм, че липсата на сдържаност и известен респект към думите в политическото общуване в много голяма степен профанизира политиката у нас. Все пак, когато чух за първи път от устата на Бжежински, че посткомунистическият преход в Източна Европа може да трае толкова дълго, колкото е продължил комунизмът, ми се стори по-скоро политическа екстравагантност, отколкото точна прогноза. Напоследък обаче все по-често се замислям над думите му...

- Трябва ли след изтичане на мандата му президентът да се връща в политиката. Как ще коментирате фиаското, което претърпя Георги Първанов при опита му да оглави БСП?

- Не зная точно какво се случи с конгреса на БСП и с желанието на Георги Първанов да се върне на лидерския пост. Не бях в България, а и сред всички политически лидери на днешната десница аз съм най-малко подготвен по тази тема - не съм бил дори член на БКП... Всъщност с какво ще се занимава един президент след напускането на поста е изцяло въпрос на личен избор, ако щете, дори на национална политическа традиция. Ние нямаме традиция в това отношение, така че не виждам нищо необичайно един бивш президент да се върне в политиката.

- А вие?

- Моето време в българската политика изтече. Много неща оттогава се промениха, включително и политическите нрави. Сред новото политическо поколение се чувствам доста старомоден. По мое време политическата почтеност минаваше за качество - днес минава за будалък. Остарях, вече не съм политически гъвкав.

- Но все пак вие подкрепихте отделянето на СДС от ДСБ и самостоятелното му явяване на изборите. Няма ли да помагате в тази посока?

- Чувствах се длъжен да изразя своето мнение. През последните три години аз не участвам в организационния живот на СДС и съм ходил в централата на “Раковски” 134 май само веднъж. Но никога няма да кажа, че не ме интересува какво се случва в СДС. Аз съм седесар - един от тези два милиона и половина ентусиазирани, предприемчиви, интелигентни българи, които припознаха в СДС идеята за декомунизирането и обновлението на България. И макар че много неща не се случиха както искахме, се гордея, че съм част от това време. Аз съм седесар и защото никога няма да забравя, че съм получил от тези хора толкова много любов, препълнени зали и положителни емоции. Бях президент на България заради тяхната подкрепа. Дължа им и всичко онова, което днес се случва в живота ми.

Колкото до раздялата с ДСБ, това просто предотврати преждевременната смърт на СДС, защото дори “Синята коалиция” да бе влязла в парламента, това вече щеше да е една съвършено нова формация, ръководена от Иван Костов, която няма нищо общо със СДС и неговите принципи. Това обаче не е повод за радост, още по-малко - за злорадство. Защото на СДС му предстои много отговорна политическа година. Старите седесари чакат сигнал и ако СДС успее да ги вдъхнови, партията може да възкръсне. Това обаче означава тутакси да бъдат забравени днешните вражди, интриги и лични мераци.

- Какви са прогнозите ви за България на фона на случващото се във Франция, Гърция и Сърбия и проведените там избори? Това са темите, които сте обсъждали в продължение на два дни във Виена.

- Нищо от това, което се случва днес, не може да бъде обяснено с вчерашните парадигми. Светът наистина се променя по-бързо, отколкото политиците могат да предвидят. Едно е сигурно - лидерите на тъй наречените “крайни” политически партии отляво или отдясно ще смекчават политиките си, защото във времена на истинска криза нормалните хора разбират, че с крайна риторика можеш да спечелиш проценти на избори, но не можеш да решиш проблемите. Това ще се види скоро във Франция и Гърция, въпреки че и в двете страни “революционното начало” има силни традиции. Европа, слава Богу, изживя своя период на революции.

Що се отнася до Сърбия, колкото и да е парадоксално, аз мисля, че точно в мандата на новоизбрания президент Николич Сърбия ще направи решаващите крачки за членство в Европейския съюз и тъй като тези крачки ще бъдат решително подкрепени от привържениците на досегашния президент Борис Тадич, в Сърбия ще се получи истински и активен консенсус по тази тема. Това се случи и в България - Георги Първанов спечели изборите като противник на НАТО и с кандидат за вицепрезидент, уволнен заради антинатовски изказвания. Когато след година той и бившата му партия БСП подкрепиха членството ни в НАТО, консенсусът стана истински, защото вече нямаше кой да организира антинатовски демонстрации срещу решението ни за влизане в пакта. За България това беше много важно, тъй като през НАТО минаваше пътят ни към Европейския съюз.

- Съжалявате ли, че не останахте в САЩ, където имахте добре платена работа, а се върнахте тук? Сега не прекарвате ли повече време в чужбина и заради съпругата си и не гледате ли отново навън?

- Истината е, че не бих могъл да живея в чужбина. Моето място е тук, в България. Само като си помисля, че не бих могъл да отскоча, когато си поискам, до Стария Пловдив, да се кача на Вихрен или да обиколя Родопите...

Иначе пътувам много, това е вярно, и все още не ми е неприятно. Сега, слава Богу, за празниците цялото семейство събираме в Пловдив.

- Продължавате ли да тичате сутрин, да обикаляте планините и да поддържате добра физическа форма? Какво ви казват хората днес, които ви срещат на улицата в родния Пловдив или където и да е?

- Продължавам да тичам, макар и със забавено темпо - не забравяйте, че съм на шейсет. Иначе няма по-голямо удоволствие от това да мина през пазара за градински домати от Първомайско или брестовишко грозде - в Ню Йорк или Женева такива не можеш да намериш никога. Освен това нито един от тамошните продавачи не разбира от политика, поради което не може да се получи никакъв свестен разговор. Да не говорим, че познавам всички зарзаватчии на пазара и те дори ми пазят стока, както едно време - под тезгяха. Изобщо България си има своите неоценими предимства, които сме склонни да критикуваме, като сме тук, но за които ни домъчнява, когато сме далеч от нея.

ВИЗИТКА

Петър Стоянов е президент на Република България от 1997 до 2002 г.
През 2003 г. е избран за член на Европейския изпълнителен комитет на Трилатералната комисия (наричана още световното правителство в сянка), чийто създател и първи председател е Дейвид Рокфелер.
Член е на борда на директорите на Глобалната инициатива за справедливост, основана от президента Бил Клинтън.
От началото на 2004 г. е член на Международния съвет на Американската асоциация на юристите.
Съпредседател е на Световния проект за справедливост - Вашингтон.
Президент на Център за глобален диалог и сътрудничество в Женева.
Според агенция МБМД той е най-популярният политик на българския преход, постигнал най-висок рейтинг в новата история на България - 91%.
Женен е за Антонина Стоянова. Имат две деца.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Религията в училище е рецепта за катастрофа

Токът да поевтинее? Трудно...

Лицата от старите ленти

ОЩЕ ОТ ТРУД

Принтер печати фотоволтаици

Екипи на ЧЕЗ 4 пъти проверяват кабела, убил малкия Ангел от Копривлен

Блъснаха жена на паркинг до болница