При земетръс няма 100% сигурна сграда

С инж. Стефан Кинарев разговаря Христо Николов:

- Господин Кинарев, според Вас трябва ли наистина да се поклоним на българските строители заради липсата на разрушения при земетресение от степен 5,8 или да не се превземаме чак толкова?

- “Поклон” е силна дума по простата причина, че изграждането на каквото и да е - блок, фабрика, къща, язовир, мост, е дело на много хора и на много институции. Има купища документация, която трябва да се напише, съгласува, подпише и приеме, за да стане строеж. Представете си само - минава се през цяла една дълга и сложна верига. Първо, проектантът, след като види архитектурния проект, прави конструкцията.

За тази конструктивна част има допълнителен технически контрол - по закон контрольорът трябва да е проектант със стаж по-голям от 12 години и трябва да провери всички сметки, за да се подпише. След това фирмата за строителен надзор също слага подпис, след като се убеди, че двамата проектанти са спазили всички нормативни документи.

И едва след това идва разрешителното за строеж. А за най-важните категории строежи – атомни централи, мостове, магистрали, дори това не е достатъчно - проектът трябва да мине преди това и през общински или държавен съвет. А и когато се получи разрешителното за строеж, това не е краят на контрола. Всеки строител трябва да избере фирма за строителен надзор, която на всеки етап проверява дали строежът отговаря на проекта. Без нейния подпис също нищо не е възможно.

Ако всички са си свършили работата по тази верига, би трябвало сградата да отговаря на нормите и на изискванията за всяка категория. Твърдението, че понякога това се подценява, са прекалено вятърничави. Би могло да има подценяване при строежа на еднофамилни сгради или леки селскостопански постройки. Защото иначе ще излезе, че човекът или институцията са си сложили подписа под документ с невярно съдържание.

- Какво значение има това, ако подписите са положени преди 90 години?

- Нещата не свършват с пускането на сградата в експлоатация. Тогава се издава нейният технически паспорт и при всяка следваща реконструкция в паспорта се вписва какво точно е правено и дали промяната се е отразила върху устойчивостта на сградата. И пак се полагат подписи. Технологиите и законите се развиват с течение на времето, но трябва да се знае как се е отразило върху сградата всяко вмешателство в нея: преустройството на партерни етажи, премахването на носещи стени и колони и т.н.

- Но се получи голяма ирония - години наред говорехме, че кооперациите по булевард “Витоша” ще паднат заради непрекъснатото преустройство на партерните етажи, а те взеха, че издържаха.

- Никой не казва, че там са правени нескопосани преустройства. Проблемът е, че ние не знаем какво точно е правено. Сградите нямат технически паспорти и не може да се разбере какво е правено и как то влияе върху конструкцията на сградата.
Практически у нас е изгубена строителната документация, защото по времето на социализма се считаше, че тя ще се съхранява от проектантските организации.

Но те бяха приватизирани и документите се разпиляха. В общините се пазят документи, свързани с архитектурата на сградите и тяхната собственост, но не и с конструктивните им особености.
А като не знаеш тези особености, хвърляш огромни средства, за да ги установиш. Това се прави с ултразвуков преглед на всички стени. Трябва да откриете къде са гредите и колоните, къде е противоземетръсната шайба и дали изобщо има. Цената за това е 2,5-3 евро на квадратен метър.

- Да разбирам ли, че не е много сигурно дали сградите ще издържат на по-силно от последното земетресение? Министерството на регионалното развитие и благоустройството твърди, че всичко, проектирано до 1987 г., издържа на 7-а степен, а всичко след това – на 9-а степен.

- Вижте, за смъртен случай при земетресение не е нужно да се срути сградата. Върху вас може да падне и голямо парче мазилка. За прословутия блок в “Борово” онзи ден се твърдеше, че е паднал панел, но става въпрос за фасаден панел. Ако в този момент е имало някой отдолу, нямало е как да оцелее. В България е прието, че сградите трябва да отговарят на силата на земетресение, което е с вероятност да се случи веднъж на 95 години. Това е чисто статистическо постижение.

Но ви е ясно, че има вероятност да се случи и по-голямо земетресение, което е извън тези сметки и при него няма гаранция, че съществуващите строежи ще издържат. Изключвам строежи като атомни централи, язовири и магистрали - там изискванията винаги са били по-големи.  Всъщност няма и не може да има 100% сигурност срещу земетресения. По простата причина, че ако искаме това, сградите ще станат толкова скъпи, че никой няма да може да си купи жилище в такава сграда.

- Кое е по-важно за устойчивостта на една сграда - възрастта  или видът строителство?

- Най-важното е нейната експлоатация. Един добре поддържан панелен блок няма да се компрометира никога. Ако няма течове от покрива, няма наводнения, няма увреждане на заварките, той е практически вечен. В Италия при сегашното земетресение паднаха преди всичко сгради, които имат музейна стойност. Те са строени, когато са се отчитали само вертикалните натоварвания. Най-често нямат колони и зидове, а дори да има, те са правени от тухли.

В нашите градове практически такива сгради няма. Още отпреди 9 септември 1944 г. къщите в България се правят със зидове, греди, колони. Вярно, не са имали противоземетръсни шайби, но въпреки това са устойчиви. Да не говорим, че тогава не е имало кухи тухли, те са изобретение на една по-късна епоха.
Така че, колкото и да се тръшкаме, съвременните български сгради издържат трето голямо земетресение: Вранча 1977 г., Стражица 1986 г. и сегашното. И смея да твърдя, че това е защото българските строители и проектанти са предпазливи.

- Санирането няма ли да помогне за укрепването на сградите?

- Само при положение, че са предвидени пари за конструктивно укрепване на сградите, а доколкото знам това не е така. Оперативната програма плаща само за конструктивното обследване, но не и за укрепването, ако това се налага. А без това, какъв е смисълът от санирането - все едно да облечете една баба с палто от норка. Но и няма как да е иначе - оперативните програми са изготвени с мисълта за други държави, където никога не са имали проблеми с конструктивните особености на сградите.

- Как да се ориентира един човек в първите 10 секунди от земетресението къде да застане? Как например можем да разберем къде има носеща стена.

- В панелните блокове практически всички панели са носещи. В касата на всяка врата в панелен апартамент в 90% от случаите има арматура, т.е. тя е подсилена и там също може да се застане. Стига, разбира се, мястото да е предпазено от вторични последици - падащи мазилки и предмети.

В старите сгради всеки зид, по-дебел от 25 сантиметра, е носещ. По принцип във всяка сграда, която не е панелна, носещи са две трети от вътрешните стени.
Но правилото да се застане до носеща стена цели по-скоро да предпази хората от това да хукнат панически по стълбите и да се претрепят. Ако земетресението е толкова силно, че заплашва конструктивната устойчивост на сградата, където и да стоите и колкото и бързо да бягате, няма да се спасите. Такъв е например случаят с жилищния блок в Свищов през 1977 г. Той се е срутил по много жесток начин - всяка плоча е паднала върху долната.И смея да отбележа, че основната причина за това е било преустройството на партерния етаж.

- А как така нито един балкон на стара кооперация в центъра на София не падна сега, при положение, че падат и без земетресение?

- Основният товар, който носи всеки балкон, е вертикален. Балконите имат продължение в плочата на етажа и затова при хоризонтално движение няма балкон, на който да му се случи нещо. А преобладаващата част от земетресенията са хоризонтални. Трябва да сте съвсем върху епицентъра, за да има и вертикални движения. Това, разбира се, не изключва вероятността каквито саксии има на балкона да паднат и да убият някого.

Но самият балкон ще си стои. Това важи и за голяма част от преградените, остъклени и надградени балкони. При проектирането всеки балкон се оразмерява да издържа определена тежест и винаги се предвижда известна тежест в повече. Въпросът е, че трябва да се знае колко. Най-вече трябва да го знаят в общината, която издава разрешението за преустройството. И пак стигаме до законността. Видяхте къде бяха най-големите разрушения при сегашното земетресение - в селата около Перник. Където най-вероятно къщите са изградени само от тухли, без никаква подпора. А според мен и до голяма степен незаконно.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти