Господа депутати, четете книжки преди да вземете нашите 3 1973

Цветан Гемишев

Същите депутати, които гласуваха максималната скорост по магистралите да се увеличи до 140 км/ч, в петък приеха нови спорни правила. Да - онези, които отвързаха конските сили на мощни джипове и лимузини по нашите подобия на европейски аутобани, изведнъж станаха крайно загрижени за безопасността на движението.

Приеха, че глобата за минаване на червен светофар и неспазване на предимство на пешеходна пътека трябва да скочи 4 пъти - от 50 на 200 лв. а шофьорската книжка да се взема за 1 месец. При повторно нарушение паричната санкция скача на 400 лв. (8 пъти), а свидетелството се отнема за 3 месеца.

Остава ни плахата надежда, че и увеличението на скоростта до 140 км/ч, което е в Закона за пътищата, и новите наказания за светофарите и зебрите, които са в Закона за движение по пътищата (двата закона са различни - б. а.) все още са гласувани само на първо четене. Дано до второто депутатите да потърсят  повече мнения на специалисти - нали затова им се отпускат допълнителни пари. Няма да е зле в седмиците около 24 май да прочетат и повече книжки (в смисъл - специализирана литература - б. а.), преди да са посегнали окончателно към нашите шофьорски свидетелства.

И минаването на червено, и неспазването на предимство на пешеходец са нарушения, за които няма обективни доказателства. При употреба на алкохол или при засичане с превишена скорост КАТ вече разполага с дрегери и снимащи радари, които измерват почти точно промилите и километрите в час. Уредите са под постоянен метрологичен контрол и показанията им се приемат за доказателства в съда.

Дори на светофара и зебрата да снимат камери, санкцията за прегрешилия шофьор пак ще трябва да зависи от субективната оценка на полицай, който гледа записа. Той трябва да реши дали вижда клип с брутален джигит, който минава на червен сигнал, или с водач, стремящ се да освободи по-бързо кръстовището, въпреки че са се сменили сигналите на светофара.
Същото е и с пешеходната пътека - пак  някой катаджия е нужно да прецени от запис кога минувачът стъпва на зебрата, на колко метра е автомобилът, с каква скорост се движи, има ли възможност да спре. Или е по-добре колата да мине, за да не я удари задната, двете да се завъртят и да пометат пешеходеца.

В цяла България катаджиите са към 2000 души. Ще трябва да се назначат два пъти по толкова, само за да гледат записи от камери и да пишат актове, ако сметнат, че виждат нарушение.

Отделен е въпросът, че малко от светофарите у нас са "умни". В градовете ни няма компютърни системи за управление на трафика, секундомери работят само на няколко места, жълтият сигнал свети по 3 секунди и т.н.

По няколко столични булеварда във всеки момент уредбите могат да бъдат изключени и светофарите да минат на ръчно управление от полицаи в кабинките. Често изведнъж се сменят сигналите заради кортежа на някой управник, който бърза, защото му изтича мандатът. Но може и по сериозна причина - заради линейка или пожарна, спасяващи човешки живот. Всички останали участници в движението се оказват на червено, чудят се накъде да свият, за да осигурят път на автомобили със специален режим на движение (законът задължава за това - б. а.).

В такива ситуации за пътните полицаи по тротоарите ще настава жътва - те могат за 10 минути да приберат до 50-60 шофьорски книжки. Но може и само 5-6 документа, а от останалите нарушители да получат кой колкото даде за "по едно кафе".
Доста катаджийско кафе ще изтече и край пешеходните пътеки. В нашите градове  зебрите не са  съвсем европейски.

В "белите страни" целта на урбанистите е да проектират така, че да разделят потоците от хора и коли. Затова се строят подлези, надлези, кръгови кръстовища. Там, където срещата на човек и автомобил е неизбежна, се слагат светофари, улиците нарочно се стесняват, за да бъдат пешеходните пътеки по-къси, има островчета по средата.

В София, Пловдив, Варна и дори по междуградски пътища е пълно със зебри, които пресичат път с четири платна и движение в двете посоки. По-уместно е да ги наричаме жирафи. В средата няма място, където пешеходецът да спре, хем да се огледа, хем него да го видят. Ако се спазва законът, всички движещи се напред-назад коли трябва да спрат и да осигурят предимство на човека, когато той стъпи на пътеката. Но тя е толкова широка, че ако пешеходецът е в единия край, на другия трафикът продължава. Е, колко шофьорски книжки трябва да бъдат взети и колко хора - глобени, без въобще да са създали опасност за катастрофа?

Та, господа депутати, преди второто гласуване дано се включите в някое Голямо четене, после и в Голямо мислене, та да ви дойде поне Малко разум.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Кой ще води БНР дружина

Д-р Николай Михайлов: България плаче за лидери

И БСП да отстъпва, и ГЕРБ да е цяла

ОЩЕ ОТ ТРУД

Двама агенти на ФБР убити при учение за освобождаване на заложници

12 бала вълнение

Торнадо вилня в три американски щата