Протестът се е превърнал в неразделна част от големите стачки. Всъщност стачката е правото на служителите да не работят, докато не разрешат спор с работодателя.
Покрай кризата думата "стачка" се чува все по-често. Някои я разбират не само като реално спиране на работа, но и като протест срещу нещо. Затова например протестиращите шофьори на таксита или земеделски производители определяха себе си като стачкуващи, макар че повечето от тях не са работници или служители.
В България за първи път в последните 50 години стачката намира правна уредба в Закона за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС), обн. в ДВ бр. 21/1990. Малко по-късно и в чл. 50 на новата конституция е записано, че стачката е право на работниците и служителите, вкл. и държавните, за защита на колективните икономически и социални интереси. Условията и редът за стачката се уреждат със ЗУКТС, независимо че е приет преди конституцията. Като цяло той урежда материя по колективни трудови спорове и някои негови решения по стачката не са в съответствие с конституцията.
Правото на колективни действия на работниците и служителите, вкл. и стачка, е уредено и в чл. 6 от Европейската социална харта (ревизирана), ратифицирана от България. То е съществена част и от чл. 28 от Хартата на основните права на ЕС, която е неделима част от Лисабонския договор. В съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики работниците и работодателите имат правото да преговарят и да сключват колективни договори на съответните равнища, както и да предприемат колективни действия за защита на своите интереси, включително стачка.
Как започва
По своята същност стачката е временно спиране на работата. По-различно решение, което е "принос" в световното разбиране за стачката, дава чл. 47 на Закона за държавния служител, според който тя е носене на символични знаци.
Според ЗУКТС стачката е едно от средствата за решаване на колективен трудов спор, без да е дефинирано що е то колективен трудов спор! Такъв обикновено възниква по повод трудови или осигурителни права на работниците, включително във връзка със сключване и изпълнение на колективни трудови договори.
За да започне една стачка, трябва да са изпълнени няколко законови изисквания.
Преговорите са задължителна първа стъпка към решаването на възникналия колективен спор. Непосредствените преговори между работниците и работодателите или между техните представители се провеждат по определена от тях процедура.
Работниците трябва да предявят писмено исканията си и имената на своите представители в преговорите преди старта им. При неуспешни преговори или при отказ от такива, като втора стъпка преди стачката, страните може да потърсят съдействие за уреждане на спора чрез:
- посредничество от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА). Той е юридическо лице към социалния министър с ранг на изпълнителна агенция. Преговорите с посредник може да траят до 14 дни, а по споразумение на страните - и по-дълго;
- или доброволен арбитраж от НИПА. Така спорът се решава от арбитър, като се разглежда в максимум две заседания, с прекъсване между тях не повече от 7 дни, освен ако страните се споразумеят за друго.
Когато не се постигне споразумение за мирно уреждане на спора или работодателят не изпълни поети задължения към работниците, те може да стачкуват.
Стачката се предшества от решение за обявяването й, взето с обикновено мнозинство от работниците в предприятието. Обикновено става с подписка.
Следващата стъпка е писменото уведомление, което работниците са длъжни да отправят до работодателя най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат продължителността и органа, който ще я ръководи.
С предварително уведомяване и изпълнение на всички посочени изисквания работниците може да обявят стачка от солидарност в подкрепа на законна стачка на други работници. Без предварително уведомяване работниците може да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от 1 час.
Законът изисква най-малко 3 дни преди стачката работниците и работодателят да се споразумеят писмено как по време на стачката ще осигурят условия за осъществяване на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за:
- живота и здравето на хората, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение;
- производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионни излъчвания и гласови телефонни услуги;
- нанасяне на непоправими вреди върху имущество или природната среда;
- обществения ред.
Ако страните не постигнат това споразумение, всяка от тях може да поиска от НИПА въпросът да бъде решен от арбитър или арбитражна комисия.
Участието е доброволно
Участието в стачка е доброволно. Без значение е дали работникът е дал съгласие за провеждането. Даденото съгласие не го задължава да стачкува. Никой не може да бъде принуждаван да участва или не в стачка. Забранява се създаването на пречки за работниците, които не участват в стачката, да продължат работата си. Стачкуващите са длъжни да бъдат в предприятието през работното си време.
Докато тече стачката, страните по спора трябва да полагат усилия за окончателното му уреждане.
Работникът не получава трудово възнаграждение за времето на стачката. Той може да получи обезщетение за сметка на специален стачен фонд. Фондът се създава по желание на работниците с техни средства или със средства на професионалните организации. Забранено е да се блокират стачните фондове по време на стачка. За времето, през което участва в законна стачка, работникът има право на обезщетение за сметка на общественото осигуряване по общия ред, а ако стачката е призната за незаконна - само ако е доброволно осигурен. Времето на участие в законна стачка се зачита за трудов стаж.
Кога е незаконна
Законът забранява провеждането на стачка:
- ако предявените искания противоречат на конституцията;
- когато не са спазени посочените по-горе изисквания, например да се вземе решение и незабавно се пристъпи към стачка, без да са проведени преговори;
- ако се обявява и провежда по въпроси, по които има споразумение между страните по спора или арбитражно решение;
- по време на природно бедствие и свързаните с него неотложни спасителни и възстановителни работи;
- за решаване на индивидуални трудови спорове;
- в системата на Министерството на отбраната, МВР, съдебните, прокурорските и следствените органи;
- с която се предявяват политически искания.
Искът за установяване незаконност на стачка се предявява от работодателя пред окръжния съд по седалището или местожителството му. Делото се разглежда в 7-дневен срок в открито заседание по реда на ГПК с участие на прокурор. Съдът постановява решението си в 3-дневен срок. За участие в незаконна стачка работникът отговаря дисциплинарно и имуществено.
ЧАВДАР ХРИСТОВ, юрист
