Спомняте ли си януари 2007 г.? Прекрачвайки прага на Евросъюза, нашите държавни ръководители тогава се надпреварваха да уверяват Брюксел, че България няма да бъде бреме, а напротив ще е плюс за външната политика на 27-те. Често споменаваха традиционни връзки с близки и далечни съседи от Западните Балкани, та чак до Задкавказието и Средна Азия. За съжаление обаче пет години по-късно България продължава да е по-скоро обект, а не субект при вземането на решения на европейско равнище. Така например, докато ЕС прокарваше инициативата за либерализиране на визовия режим със страните от бивша Югославия, София беше напрегнала мускули да бъде допусната в Шенген. С други думи възможността ни да влияем върху процеса беше в най-добрия случай ограничена.
Турция е безспорно съсед, към който трябва да имаме особено активна политика. Както на двустранно равнище, така и в рамките на ЕС. Аргументите са повече от очевидни. През последните две години комшиите реализираха стопански ръст от 9% и 8,5% от БВП, което им осигури място сред най-динамично развиващите се глобални икономики. Турция се превърна в третата по значимост дестинация за българския износ, а фирми като "Приста ойл" инвестираха и извоюваха дял на местния пазар. България трябва да се стреми да привлича у нас повече турски инвеститори - например поддоставчици на компоненти за автомобилната индустрия оттатък границата. Покрай обичайната вече английска и гръцка реч в нашенските зимни курорти все по-често ще чуваме и турска. От наш интерес е в богатите градски средища на Западна Турция да открият туристическия ни потенциал. Добрата новина тук е, че от 31 януари турските граждани с валидна шенгенска виза могат да посещават свободно България, без да се налага да минават и през българските консулски власти. Без визи пътуват притежателите на служебни (зелени) паспорти, които неофициално наброяват близо 2 млн.
Освен в икономическата сфера Турция е важна и като ключово звено в т. нар. южен енергиен коридор, свързващ ЕС с газовите и нефтените находища в Каспийско море и Средна Азия. Без Турция няма как да се случи лелеяната диверсификация и намаляването на зависимостта от руските газови доставки. Впрочем това е наболял въпрос и в Анкара, тъй като икономическият бум покачва и нуждата от енергия.
Турция ни е нужна и за да контролираме нелегалната миграция от трети страни, която вече е огромен проблем по турско-гръцката граница в Тракия, очертана от р. Марица.
Както всекидневно ни напомнят новинарските емисии за Сирия, Анкара е първостепенен играч и в Близкия изток. Мнозина говорят за турски модел за демократично и икономическо развитие. А от началото на Арабската пролет България също търси присъствие в региона, като споделя опит - къде положителен, къде негативен - от своя посткомунистически преход. В края на февруари Бойко Борисов откри в Тунис школа за обучение на млади политици, замислена и реализирана като проект от Българското училище за политика "Димитър Паница", съвместно с тунизийски политолози и активисти.
В този смисъл съвместното заседание на двата кабинета и срещата на Бойко Борисов с Реджеп Тайип Ердоган в Анкара на 20 март е крачка във вярната посока. Дано гръмките думи за газови връзки и задълбочаване на съседските отношения да доведат до конкретни резултати.
Решенията все по-често ще трябва да се изработват по линията Анкара - София. Защото европейската писта, по която Турция тичаше още откак я признаха за кандидат-член на ЕС през декември 1999 г. (когато нас ни дадоха зелена светлина за преговори), е на практика блокирана. Заради кипърския въпрос и твърдата опозиция на досегашния френски президент Никола Саркози относно турското членство 18 преговорни глави са блокирани. От гледна точка на Анкара отношенията с Евросъюза наподобяват познат стар виц от соца - вие се правите, че преговаряте с нас, ние се правим, че ви вярваме.
Турско-френските сблъсъци по повод криминализирането на отричането на арменския геноцид и шенгенските визи за турските граждани допълнително влошават още повече и без това недобрата атмосфера. При тези обстоятелства за Турция остава вариантът да гради и укрепва двустранни контакти - както с отделни членки на ЕС, така и със съседите. България попада и в двете категории.
Дали България ще успее да се наложи като стратегически партньор на Турция и да извлече от това ползи, можем само да гадаем. От една страна, наш плюс е, че още от началото на 90-те години ние сме един от малкото съседи, който не създава главоболия за Турция. А към днешна дата Анкара има обтегнати отношения с почти всички околни страни. Въпреки политиката на "нулеви проблеми", заявена от външния министър Ахмет Давутоглу, през последната година Турция успя да се скара със Сирия, Ирак и Иран. Съседски пазари като българския имат значение и заради високия търговски дефицит, който удари 13% от БВП миналата година. Турция разчита на чуждестранни капитали за финансирането на мощния си растеж. Стимулирането на износа е от жизнено значение, за да се поддържа ръстът, който през 2012 г. едва ли ще надхвърли 4% поради очакваното "охлаждане" на икономиката.
От друга страна обаче, България е твърде малка и немощна, за да попадне във фокуса на турските външнополитически стратези. Тяхното внимание в момента е почти изцяло приковано върху насилието в съседна Сирия, иранската ядрена програма и въобще динамичните промени в Близкия изток и Северна Африка. С други думи - ние трябва да сме активната страна.
Ние трябва да търсим инвеститори, теми от общ интерес, да градим и разширяваме институционалните и човешките контакти, да развиваме диалог на различни равнища. Това обаче може да стане единствено ако в България започнем да обръщаме по-голямо внимание на изключително динамичните, сложните и често противоречиви процеси, които текат на югоизток от нас.
Трябва да опознаем повече комшиите и ако искаме да се утвърдим като авторитет по такъв стратегически въпрос като бъдещето на Турция и нейните отношения с ЕС и в брюкселските институции. Не че нямаме даденостите - самият факт, че на турска територия живеят стотици хиляди с български паспорт, е вече предимство.
За съжаление обаче темата "Турция" винаги е била благодатна за раздухване на националистически страсти и жънене на политически дивиденти. Популисти от най-различен вид и калибър са установили нещо като монопол над нея. Ето сега ни плашат, че отказът от АЕЦ "Белене" ни обричал да бъдем заробени, внасяйки турски ток. Крайно време е да променим тона и да погледнем на Турция прагматично.
ДИМИТЪР БЕЧЕВ
Директор на софийския клон на Европейския съвет за външна политика www.ecfr.eu
16.05.2012 10:42:35
От 22 години ни куцат Външнотърговските взаимоотношения,алъш-вериша,откакто разбиха структурите затова не можем и да Усвояваме финасите по отделните Програми на ЕС.Не е ли време за създаване във всеки областен център и Външнотърговско звено?-работете ето идея:)
16.05.2012 11:21:10
Мога да добавя само когато миналата година си търсих за първи път работа в Турция. Инженер съм -машинен. Покани ме фирма в Анкара, осигуриха ми хотел до подписване на договора. Останах 5 дена в 4 зв. хотел със вс екстри. Изненадах се от бума в икономиката. Защо не се използват ресурсите и връзките с Турция. Предложиха ми 2300 евро стартово. Доволен съм. Надявам се и България да има такъв бизнес за да се върна обратно.
16.05.2012 11:35:46
трябва да се облекчи и влизането само с лична карта за турски граждани
16.05.2012 11:45:48
Всички проспериращи икономики и себеуважаващи се държави каквато е и Турция гледат най-напред собствения си интерес и разчитат на собствените си народ и ресурси. А ние все търсим външния инвеститор, чуждия опит, и т.н. Безплатно е само сиренцето в капана. Никой външен инвеститор няма да работи първо за българите, пък после за себе си. Колкото и да е смешно трябва да ползваме опита на Батон Мюнхаузен и сами да се издърпаме от блатото в което сме затънали. Да си уважаваме собствените специалисти. Дали в езиците на другите народи има думата "гурбетчия". Докога...
16.05.2012 11:51:20
Защо ще вземате Турция на фокус, та тя отдавна ни е взела на такъв фокус ,за да си доказва османската империя в Булгаристан и да ни завладее изцяло - териториално и държавно?!? Препоръчвам ви да вземете Руссия на фокус, без чийто ежедневни енергийни доставки българската икономика не може да просъществува повече от една седмица?!! А онзи усмихнат палячо Плевнята, дето отиде да се дупи на американците и НАТО, по-добре да беше отищъл при Путин и да му целува ръка - за по-ниски цени на газа и нефта, т.е. за нашето, все още, оцеляване!!??
16.05.2012 12:08:14
Съгласен съм с теб. Русия в момента е основната енергийна сила за България. Трябва да се използват пазарите които си загубихме, ако се сещате дори консерви изнасяхме за Русия и огромния й пазар. Дрехи, обувки дори. Евтината енергия и газ може да е изход за България. Какво спят нашите политици, събудете се бе, те с магистрали се занимават. От тях файда няма, няма да идват приходи, няма да има инвеститори, няма да изнясяме продукция. Нямаме политици да решат съдбата.
16.05.2012 13:25:59
Автотът на статията е ПЛАТЕН РУПОР на турската пропаганга.Завършил е Турския университет в БГ преди последният да е открит. Така изглежда ДНЕШНИЯТ БГ ПРЕДАТЕЛ мощно агитиращ за турската всеобща експанзия и премълчаващ плана "ДАВУДОЛЛУ" за РЕ-османизация на Балканите. Нещо е изпуснал последните изявления на Ердоган за готовността на ТР за военно прекрояване на границите - като начало Защита на правата на албанците в Македония.
16.05.2012 13:32:37
Да, време е. Още повече, че сме отдавна в турския фокус. Става дума за неоосманизма и човек като автора трябва да го знае. Не може да не е наясно с изказването на Давутоглу преди броени месеци в Сараево за реставрацията на Османската империя като икономическо и културно пространство. Знаете ли защо Доган отдавна не говори за България като Швейцария на Балканите? Защото в Швейцария - с референдум - строителството на минарета спря. В Швейцария - 4 джамии с минарета за над 400 000 мюсулмани; във Франция - за 5-6 млн. мюсулмани - 7-8 джамии с минарета. Преди десетина години Ердоган казва: Джамиите са нашите казарми, техните кубета са нашите каски, техните минарета са нашите байонети, а вярващите са нашите войници.