Пръснахме милиони долари да търсим българската следа, но не я открихме 10 2308

Волфганг Ахтнер

Американският журналист Волфганг Ахтнер е следил за телевизионния канал Ей Би Си Нюз първия и втория процес за атентата срещу папата, който бе извършен преди 31 години - на 13 май 1981 г. на площад "Свети Петър" в Рим.
Той е бил част от екипа журналисти на US телевизията, разследвал всичко около покушението, в 20-ина страни по света, включително в България.
Ахтнер е работил и за Си Ен Ен, а в момента е журналист на свободна практика в Италия. Автор е на няколко документални филми и книги. 

РИМ
ВИОЛИНА ХРИСТОВА
Специално за "Труд"

- С какви впечатления останахте за организацията на атентата след всички журналистически разследвания, в които сте участвал?

- Не става въпрос за впечатления, а за сигурност. Тя включва два отделни момента.
Първият е, че атентатът е извършен от Али Агджа. Той беше терорист от крайнодясната група "Сивите вълци" и се е срещал със среди от трафика на оръжие и дрога не само сред турските си приятели, а и в чужбина. Абсолютно съм сигурен, че атентатът е роден в болния мозък на Агджа, който е бил гениален луд. Убеден съм, че е извършил атентата сам.

Вторият момент е свързан с т. нар. българска следа - това е събитие, родено впоследствие на атентата и е независимо от него. Тази следа е измислица, продукт на дезинформацията на американските, английските, израелските служби и няма нищо общо с покушението.

Убеден съм, че що се отнася до някакво предполагаемо участие в атентата на българите, такова никога не е имало.

- Как достигнахте до този извод?

- Бях част от разследващ екип журналисти на Ей Би Си Нюз, създаден дни след атентата, и работих в него години наред. Този екип работи абсолютно независимо от всички останали американски медии. Когато излезе на бял свят теорията за атентата, организиран от българите и планиран от руснаците, се оказахме в затруднение, защото никога не сме били убедени в нея. Дори напротив - с разследването си доказахме, че подобна следа не съществува. В онзи момент, в началото на 80-те години, политическата ситуация в САЩ беше много напрегната. Който не беше съгласен с тази теория, едва ли не бе смятан за антиамериканец. За нас щеше да е много по-лесно да следваме позицията на другите, но бяхме сигурни, че българска следа нямаше.

Търсихме подробни доказателства или улики във всяка възможна страна по света, но никога не открихме такива. Вместо това открихме доказателства за конспирация и дезинформация.

В деня, когато започна процесът срещу Агджа и българите, публикувах статия във в. "Репортер" на Джулиано Ферара и Марио Деальо, в която описах подробно всичко доказано от нас - т.е., че не е имало никакво българско участие. Последвалият процес ме убеди още повече в това. Беше доказано, че Агджа е лъжец и че нещата, които твърдеше, не бяха потвърдени. От гледна точка на резултата обаче, може да се каже, че дезинформацията на американците в крайна сметка успя. Достатъчно е да се види, че и до днес по-голяма част от хората са убедени, че руснаците и българите са били отговорни за атентата. От друга страна, бяха постигнати и други цели на вдъхновителите на теорията - по онова време се създаде такъв политически климат, който им позволи да постигнат определени неща.

- Как ви се стори работата на италианското правосъдие, като се има предвид, че сте следил всички съдебни заседания? Магистратът Иларио Мартела твърди в публикувана миналата година книга, че е убеден в българската следа.

- Разследвал съм многобройни процеси за мафия, тероризъм и какво ли не още в Италия. Според мен магистратът Мартела беше некомпетентен. Той така водеше разследването, че Агджа имаше възможност да се възползва от играта. Позволяваха му да види не само резултатите от разследването, а му даваха и възможност да наглася, както му е изгодно, свидетелствата си пред съда. Мартела му позволяваше през цялото време достъп до телевизията и вестниците, така че Агджа беше в състояние постепеннно да си изгражда версия. Агджа никога не даде сигурни доказателства. Даже напротив, за някои от казаните от Агджа неща бе ясно, че са продиктувани от тайните служби. Мартела пък приемаше всичко това. По онова време политическият климат в Италия беше такъв, че социалистическата партия се опитваше да се възползва от цялата история - това пък отслаби силата на италианската комунистическа партия.

- Какво впечатление оставиха у вас българите по време на процесите?

- Нашият екип отиде няколко пъти в България. Тя ми изглеждаше типичната страна от съветския блок, всички партийни функционери разполагаха с много малко свобода. Антонов ми изглеждаше много слаб като личност, останах с впечатлението, че той рухна от процеса. Нито той, нито Айвазов обаче имаха каквото и да било общо с атентата. Те просто станаха жертвен агнец на силни международни интереси. Беше абсурдно дори да се помисли, че Антонов би останал дълго в Рим след атентата, при положение, че се смяташе, че е участвал в него.

Колкото обаче и да не ми харесваха българите, а Антонов да ми изглеждаше вяла и безинтересна личност, мога да кажа, че тези хора просто нямаха нищо общо с атентата. Фактът, че винаги съм мразел комунизма, не е повлиял на убедеността ми, както и на тази на колегите ми. Винаги сме търсели резултати, базиращи се на факти, а не такива, които да задоволят нечия предубеденост.

Още от началото екипът ни знаеше кои са хората, измислили теорията за българската следа - Майкъл Ледийн, Пол Хенци (шеф на ЦРУ в Турция), Клеър Стърлинг. В една нормална ситуация те никога не биха били сметнати за обективни източници. Ясно беше, че ставаше въпрос за дезинформация, тъй като цялата теория беше смехотворна. Тя се базираше на три пункта - че Агджа е прекарал определен период в България, че българските служби не е можело да не са влезли в контакт с него тогава, и че те самите не са можели да направят нещо без заповед от Москва.

Ние похарчихме милиони долари, за да намерим всяка възможна българска следа в атентата, но разбрахме, че просто няма такава.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Социални мерки за морален казус

Аман от временни решения за тока

Насилието пак развя перчем

ОЩЕ ОТ ТРУД

Софийска опера отправя зов за помощ, "Атака" я саботира

Енигмата ЦСКА

5 евро билет за първата тренировка на Гуардиола в "Байерн"