Не минава и месец без поредното политическо изказване колко е важно електронното правителство. Тази седмица бе ред на президента Плевнелиев, който дори поиска да се създаде ресорна държавна агенция по темата, за да не се работи на парче.
За да онагледи проблеми с електронните услуги за гражданите, държавният глава даде пример с прословутите аутобани: “Ако с електронното правителство се подходи като с магистралите, сигурен съм, че ще имаме успех.”
Магистралите на електронното правителство наистина са важни, но по-голямата част от тях вече са построени, а там, където има нужда, могат да бъдат изградени допълнителни, без да се харчат милиарди от бюджета.
За какво става въпрос? В големите български градове почти всяко семейство вече има достъп до интернет, а глобалната мрежа напредва и по селата, водена от търсенето. Там, където има потребители, ще се намерят и доставчици. Още повече че достъпът до интернет вече не е свързан с физическо опъване на кабели - тези магистрали не могат да се пипнат, не могат да се открият с рязане на лента, но вършат прекрасна работа.
Страната ни е на едно от първите места и по безплатен обществен безжичен интернет.
Държавата също има своите електронни магистрали - още покойният министър Димитър Калчев свърза регионалните си структури в оптична мрежа, която позволява бърза комуникация.
С електронния
подпис накъде?
Проблемът е друг. Докато по истинските магистрали има кой да се движи - регистрираните автомобили у нас са около 3,5 милиона, по електронните магистрали, водещи към държавната администрация, почти никой не пътува. Защо ли?
Първо, защото държавата е сложила задължителен данък - наречете го винетка или тол такса, която всеки трябва да плати. Нарича се електронен подпис. Без него гражданинът не може да получи никакви услуги през компютъра си. Това малко файлче, които служи за идентификация на клиента, наистина доста поевтиня през годините - преди десетилетие струваше около 130 лева, а сега годишната цена за граждани е между 20 и 24 лева с ДДС. Ако държавата се бе намесила по-рано на този пазар, можеше да го интегрира в личните карти и да ги оскъпи с едва 2-3 лева. Но проблемът вече не са парите.
Да речем, купите си електронен подпис срещу 20 лв. годишно. Тръгвате с тази ваша винетка по електронната магистрала от домашния компютър към портала на електронното правителство. И къде може да стигнете?
Ето го второто “защото”. Никой не пътува по нашите електронни магистрали, защото с тях се стига до под кривата круша. Или да се изразим като Бойко Борисов по повод аутобана “Люлин” по времето на тройната коалиция: това е поредната магистрала, забодена в планината.
В момента, дори да се регистрирате в портала на електронното правителство www.egov.bg, почти ниникаква работа не може да си свършите. Можете да правите справки по партидата си в НОИ, можете също да смените настоящия или постоянния си адрес, но само ако живеете в Бургас или в столичните райони “Слатина” и “Триадица”. Можете да впишете и плавателния си съд в регистъра на корабите. Други активни услуги няма.
Това е все едно пътуващите от Кърджали за Хасково да плащат по 20 лв., ако минават през селата Мост и Книжовник, а по-прекият с 10 километра път през село Черноочене да е безплатен. Е, откъде ще минете? Тъй правят и българите. Вместо да си вадят електронен подпис и да чакат правителството да им пусне онлайн услуги, предпочитат да не си вадят сертификат и да ходят по гишетата.
“Труд” попита вчера три доставчика на електронни подписи в България колко сертификата са издали на физически лица, но не получи отговор до редакционното приключване на броя. А този факт не би трябвало да е търговска тайна, тъй като фирмите са длъжни да поддържат регистри с активните електронни подписи. В тях обаче може да се прави проверка само на конкретни лица.
Всички биха
спечелили
Ако имаше достъпни и полезни електронни услуги, българите с радост биха ги ползвали. Само се замислете колко баби и дядовци се научиха да ползват скайп, за да виждат внучетата си в далечната чужбина!
Държавата също би спестила доста средства с електронното правителство: ще има съкращения на чиновници по гишетата, ще паднат разходите за хартии и бланки, а корупцията видимо ще намалее.
Обикновените граждани ще си спестят чакането по опашки и ще имат повече време да работят, да печелят и съответно да плащат данъци. Въобще всички ще са щастливи.
Но за целта електронните магистрали, които сега опират право в планината, трябва да водят нанякъде.
Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти












работата не е в 20-те лева за е-подпис, ами че никой не издава документи подписани така. Пример можете ли да вземете от нотариус нещо подписано с е-подпис, ами от кадастър, ами от съд ами от община. Надали. Добре ако искате някаква услуга от държават и тябва да представите документ тои ще буде ли подписан електронно? Естествено, че НЕЕЕ. З акакви електронни услуги говоримтогава. МИслите ли че някой ще ви приеме за верен нотариален акт сканиран на личния Ви компютър (Нали има Фотошоп). Та държавата докато не задължи всички институции които издават документи на хартия, да издават и такива с е-подпис няма даима ЕЛЕКТРОННИ Услуги И ЕЛЕКТРОННО ПРавителство. Сега за електронизация са годни само услугите за които не се изискват някакви документи а само да се идентифицираш. Това са 5 % от възможните услуги. Докато не се проумеят тези няколко реда няма да има ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО дори е-подписите да са безплатни!!!!!!!