По-лява Европа вещае финансови пламъци 4 2838

Победата на френския социалист Франсоа Оланд бе отпразнувана с фойерверки на площада на Бастилията в Париж. От неговата политика до голяма степен ще зависи дали пламъците няма да обхванат и финансовите пазари.

Европа отново е в изходна позиция за политиките, с които да бори дълговата криза. Поне това изглежда от първия прочит на изборите във Франция и Гърция.

Резултатите разтревожиха пазарите - акциите на всички борси в Европа поевтиняха, също и еврото. И обяснимо - втората икономика в ЕС сменя курса наляво и може да промени цялостната досегашна политика на съюза. А Гърция е пред властови хаос, след като партиите, подкрепящи мерките за икономии, заради които страната получава многомилиардни заеми, бе спасена от фалит и излизане от еврозоната, нямат мнозинство.
Повечето анализатори обясняват резултатите с недоволство от курса на икономии и затягане на коланите. Това фактически е и удар за германската канцлерка Ангела Меркел, която заедно с отстранения френски президент Никола Саркози, налагаше тази политика.

Основният въпрос е: “А сега накъде?”

Всъщност въпросите са повече и те започват с Гърция. “Предстои седмица с високи рискове за пазарите. Колкото парадоксално и да звучи, но може би Гърция тежи повече от вота във Франция”, казва Валери Планьо от “Креди суис”.

В Европа обичат принципността. Но сега може би се надяват в Атина да се стигне до безпринципна сделка. И няколко новоизбрани депутати от крайните партии да зарежат групите си и да осигурят мнозинство за правителство на националното единство. Победителят - консервативната “Нова демокрация” и социалистическата ПАСОК (двата мастодонта, които се сринаха на този вот, но подкрепят споразумението с международните кредитори - б. а.) имат 149 избраници в 300-местния парламент. Трябват им само двама “прибежчици”. Но не е ясно дали такива ще се намерят, след като лидерът на неонацистката “Златна зора” Никос Михалолиакис заплаши: “Удари часът на страха за предателите на родината.”

“Очакваме от бъдещото гръцко правителство да спазва поетите ангажименти”, каза говорителката на Еврокомисията Пиа Аренкилде Хансен. Меркел отсече, че е “от изключително значение” страната да се придържа към реформите, колкото и да са трудни. А неин говорител изключи растежът в Европа да се стимулира чрез нови дългове.

Междувременно обаче “Ситигруп” повиши от 50 на 75 на сто вероятността Гърция да напусне еврозоната, съобщи в. “Та неа”. И като черна прокоба почнаха отново да никнат прогнози, че страната ще трябва да зареже еврото.

Изборът на социалиста Франсоа Оланд за президент на Франция засега е само предупредителна лампичка, авария още няма. Но на всички е ясно, че започва нова ера в Петата република, а може би и за Европа.
 
Опасенията, които идват със социалиста, са свързани с отказа му да запише “златното правило” за балансиран бюджет в конституцията. Фискалният пакт, приет от 25 от 27-те членки на ЕС, обаче позволява това да се направи и в закон.

Проф. Паскал Делвит от Свободния университет в Брюксел посочва, че Оланд не оспорва изискванията за бюджетна дисциплина в пакта: “Той просто иска да го подпре с пакт за растеж.”

Кореспондентът на френския “Монд” в Брюксел Филип Рикар посочва, че в икономическата програма на Оланд много елементи са консенсусни с Меркел и другите основни европейски лидери - например проектните облигации, по-гъвкавото използване на структурните фондове на ЕС за стимулиране на растежа, увеличаването на капитала на Европейската инвестиционна банка.

Предстои да се види ще тръгне ли Оланд на сблъсък с Меркел за бъдещата роля на Европейската централна банка - т. е. да се приближи ли тя до тази на Федералния резерв, като  се позволи пряко да кредитира държави членки. “На първо време той не би си позволил конфронтация с Меркел”, прогнозира Рикар, според когото канцлерката “остава на пилотското място в еврозоната”. “Но с Оланд Европа ще е вече “по-балансирана” и ще изчезне “изключителността на тандема Меркел-Саркози”.

За нас - един плюс и може би три минуса

За България има един плюс и може би три минуса от изхода на изборите във Франция и Гърция.

Плюсът идва от това, че социалистът Франсоа Оланд е привърженик на солидарността и последовател на бившия шеф на ЕК Жак Делор - страстен защитник на общностния метод, т. е. на приоритета на евроинституциите пред националните правителства. Което означава, че гласът ни по-може да бъде чут в ЕС за разлика от досегашната ситуация, когато само трябваше да се козирува на договореното от Меркел и Саркози. Това в крайна сметка може да отпуши повече кохезионни фондове за страната ни.
Първият минус е свързан с евентуална дестабилизацията на пазарите и борсите в ЕС. България силно зависи от тях и износът ни, респективно цялата икономика може да пострада.

Другият минус идва от съседна Гърция. При някои от вариантите за ново правителство може да се стигне до ограничаване на имигрантите ни, нищо че са граждани на ЕС.
Освен това никой следващ гръцки кабинет в тази ситуация няма да тръгне на преговори с Македония за името . А това вещае продължаваща нестабилност в Скопие, което ще продължи да гледа ЕС и Гърция през крив макарон.

Неприятна изненада може да дойде и от Сърбия, ако социалдемократите на Тадич не са във властта.

А ще има ли ос “Мерколанд”? За Делвит изборите във Франция и Гърция, както и радикализирането на европейските общества, засилването на крайната левица и десница в страни като Франция, Гърция, Португалия, дори Холандия показва масовото недоволство от налагания досега от Германия път за борба с кризата.
“Ако не са слепи в Еврокомисията и в Берлин, ще има дискусии”, каза Делвит, визирайки приложението на фискалния пакт и евентуалното му допълване с протокол за растеж.
Други анализатори смятат, че консенсусно решение трябва да се намери сравнително бързо, ако Европа иска да се спаси от финансови пламъци.

ОЩЕ ОТ ОБЩЕСТВО

Да врътнеш копчето на радиоточката

Европа: Станишев - смел, Борисов - оцеляващ, Цветанов - съмнителен

Дебютантите на вота - с уклон към радикалното

ОЩЕ ОТ ТРУД

НОИ плаща по-малко на майки и безработни

"Лудогорец" победи "Ботев" и нажежи боя за титлата

Тъжен финал на "Българска армия"