Президент за бой се /не/ стяга 22 2830

ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ

Първите 100 управленски дни не се отчитат, особено пък от президент със силно ограничени правомощия. 100 дни се харизват - за да може управлението просто “да зацепи” на спокойствие.
Росен Плевнелиев обаче отчете своите 100 дни. За да покаже, че е президент, който върши работа, при това отговорно и прозрачно.
Технологичното зацепване на президентската институция е налице. Администрацията на държавния глава е вече назначена, 6-те съвета и 4-те комисии към него са структурирани и работят, проведени са успешни консултации с парламентарно представените партии, начертани са десетина национални приоритета, а всички на “Дондуков” 2 са вглъбени в програмата “България 2020”.

Приповдигнато - деловият тон от “зацепването” обаче звучи наивно, ако му се придава и политическа тежест. А политическият кантар е неизбежен, защото президентът на републиката не е ръководител на бизнесорганизация или на неправителствено сдружение, а човекът с най-широка обществена легитимност - избран на най-високия държавен пост чрез пряк всенароден вот.

Но точно с такъв плам, съчетал добродетелите на стопанския и нестопанския сектор, на политическия кантар са сложени 5 вече изпълнени обещания и ангажименти от общо 40, дадени в предизборната кампания. За ориентация каква е значимостта на изпълненото, си струва изброяването.

Първото изпълнено обещание е публикуването на самия списък с обещания. Второто - назначаването в президентската администрация на компетентни, млади и несвързани с ДС хора. Третото - излъчване в интернет на съветите към президента, без този по национална сигурност. Четвъртото - отварянето на вратите на “Дондуков” 2 за синдикати, работодатели и неправителствени организации. Петото - написването на ясни правила и осигуряване на прозрачност при даването на българско гражданство и при помилванията.

По 27 обещания и ангажименти вече е започнато да се работи, по 8 - още не, или пък ангажиментът по тях е без начало и край - като например този “да работи за реформа в здравеопазването”.

Достолепна политическа тежест по самото си предназначение трябва да имат стратегическите цели и принципните идеи на президента. Като програмата за развитие на България до 2020 г., 10-те национални приоритета, отварянето на президентската институция към регионите и към българите зад граница, единната външна политика заедно с другите държавни институции, надпартийното интегриране на политическите различия. Прекрасен дизайн за президент стратег и обединител, а не за средностатистически президент, какъвто Плевнелиев не иска да бъде.
Но и тези високи цели и идеи могат да олекнат, ако ще се пълнят със съдържание, което може да се отчете като пионерско поръчение за предаване на 5 кг хартия и прочитане на 3 книги през лятната ваканция. Или което може да получи оценка “отличен 6”, каквато премиерът Борисов побърза да даде още за първите 100 дни на президента. Инфантилната мода за писане на оценки на политици и институции не само профанизира и президентската институция, но и демонстративно я подчинява на онзи, който раздава щедрите оценки. На Учителя, отгледал деца медалистчета, достойни за най-престижните витрини.

За да не остане само отличник зад витрината, Росен Плевнелиев трябва да произвежда политика. Която далеч не е само партийно дело. Националните приоритети ще са папагалско празнословие ако не се превърнат в политическа работа. Което значи умение и воля да увлечеш хора по идеята, да водиш битки за нея, да настъпваш и отстъпваш според разстановката на силите, да си победител или победен. Тогава и отчетът си идва сам и е част от вече свършената политическа работа. Успехът обаче задължително трябва да е политически, а не прост резултат от технологията на управлението. С каквато и без това президентът не разполага. Което още повече прави невъзможен подходът мениджър-непеоец (от НПО - неправителствена организация - б.р.).

Електронното правителство например, дори и да се случи някой ден благодарение и на президента, никой няма да му го признае, ако той не е водил битка за него и не си е извоювал статута на победител. И обратно, дори и да не се случи, но той воюва упорито и последователно за каузата, ще се докаже като национален политик, макар и неуспял в това си начинание.

Росен Плевнелиев стана политик като министър и кандидат-президент на гърба си на технократ. Повторно не може да извърви същия път като действащ президент - едно, защото утъпканата пътека води до същото място, второ, защото президентът по презумпция не е технократ.

За да не е средностатистически президент, Плевнелиев трябва да стане политик ако не от европейска, поне от национална величина. 100-те дни са вече зад гърба му. Пред него е само бойно поле.

ОЩЕ ОТ МНЕНИЯ

Школо возвисено? Не - възопасно!

(Не)решими проблеми с комшиите

Религията в училище е рецепта за катастрофа

ОЩЕ ОТ ТРУД

Изключителен интерес към мачa „Легендите на България” – „Астън Вила” в подкрепа на Стан

И Германия иска "Хизбула" в списъка на терористичните организации

Гледат делото срещу капитана на „Коста Конкордия" през юли