Мила Искренова
С хореографката на балет"Арабеск" МИЛА ИСКРЕНОВА, разговаря МИЛЕНА БОЙЧЕВА:
- Г-жо Искренова, защо легендата за граф Дракула е предмет на толкова художествени интерпретации? Включително и на нашумелия ви спектакъл в Музикалния театър.
- Въпросът, който ми задавате беше и мой въпрос. И мой мотив да правя този спектакъл. Защо Дракула е интересен от толкова много години на толкова много творци? И след като навлязох в темата (четох исторически източници, романа на Брам Стокър, легенди, и пр.), стигнах до извода, че хората се интересуват от Дракула, защото всъщност пренасят интереса към себе си върху него.
- Не го разбирам съвсем.
- Човек винаги се интересува от себе си. Когато разглежда действителността, той търси себе си. Това е психологически доказано. Примерно аз като хореограф в действителността търся и откривам танца. В движението на колите, в играта на децата, в полюшването на тревата от вятъра. В по-голям мащаб, хората откриват Дракула като олицетворение на своята сянка. Сянката в психологически смисъл. Това са тези импулсивни инстинкти, които ние не осъзнаваме и се страхуваме от тях. Те са свързани с нашата природа. С импулси, които цивилизацията е потиснала.
- Например?
- Сексуалността, желанието за власт, желанието да доминираш. И страхът от смъртта. Той по някакъв начин е свързан с темата за безсмъртието. Ние се страхуваме от смъртта, защото искаме да бъдем безсмъртни. Или обратното - ние искаме да бъдем безсмъртни, защото се страхуваме от смъртта.
- А се страхуваме от смъртта, защото тя е неизвестност.
- Неизвестност. И тук всъщност намирам основания за интерес към Дракула. Щото желанието във всеки човек да бъде безсмъртен се трансформира по най-различни начини. Например у един творец то е желанието непрекъснато да се възпроизвежда. И затова твори. Тези неща да останат след него и до го направят безсмъртен. Други пък правят много деца, които да останат след тях. Страхът от смъртта се оказва и градивен.
- Каква е връзката с Дракула?
- В конкретния случай той е свързан с любовта и с желанието тя да остане вечна, безсмъртна. Защото Дракула дава безсмъртие на своите любими. Между другото имах среща с едно общество, което се самоопределя като "следовници на Дракула". Те се движат по неговите стъпки и ми разказаха много интересни неща за вампирите. Те твърдят, че такива има. За тяхната нагласа, за техния кодекс и за начина, по който се отнасят към смъртните - не само като към своя потенциална храна, а като ценители на човешкия вид. Защото добрият вампир, както те ми обясниха, избира само най-доброто. Дори с цената да стои гладен. Научих много интересни неща покрай този спектакъл.
- Това общество международно ли е, или местно?
- В случая ставаше въпрос за местно общество. Но те споделиха, че има и международно.
- Какво означава да вървят по стъпките му?
- Вървят по маршрута, по който той се е движил, доколкото може да се вярва. Аз като нагласа съм скептик. Умерен, но подлагам всичко на съмнение. Беше ми любопитно.
- У нас също има маса поверия за вампири, навярно и те имат някаква "фактологична" основа?- В народните приказки има самодиви, самовили, върколаци, бродници - всички тези, които се движат между живота и смъртта, между двете реалности. Или духове, които не намират покой в отвъдното.
- И всичко това как е представено като танц?
- Премиерата излезе и спектакълът се срещна с публиката, приема се с много голям интерес. "Дневникът на Дракула" е една съвсем съвременна трактовка на темата. И то през призмата на социалното. Тъй като Дракула олицетворява ярко изразени социални персонажи. Той започва като аристократ, след това минава през въплъщенията - на журналистка, продуцент на шоу, колекционер на редки животински видове. Накрая Дракула става кандидат за политик. Апропо един от представителите на това общество от следовници, също се оказа кандидат за политик. И той страшно беше харесал спектакъла.
- Как изглеждат тези хора?
- Много интелигентни, образовани, даже доста социално активни. Но с екзотичен вид. Имаше историк, психиатър, политик.
- Каква е тяхната хуманна концепция?
- Доколкото можах да схвана, те разполагат с познание, което датира от много хиляди години. И изследва човека в неговата продължителност. И затова са колекционери естети, както на изкуство, така и на хора. В това се изразява техният вампирски хуманизъм, ако това не е оксиморон.
- Тайно общество ли са?
- Ами след като за тях се прави филм, значи не са чак толкова тайно. Иначе не биха споделили с мен толкова неща.
- Доста внимание им отделихме...
- Аз съм си набелязала някои неща, които бих искала да споделя. Че в момента се занимавам с подготвяне на две книги, които се отнасят до танца от различен ъгъл. Едната е изключително лична, и затова е наречена "Животът в танц" на българо-италианското издателство "Скалино букс". А другата е много по-специализирана - "Радостта на тялото" на изд. "Black Flamingo". Шест танцови измерения". Тя се отнася до българската съвременна танцова действителност от 2000 г. насам и включва доста рецензии, които се оказа, че почти незабелязано съм написала в този период. Те отразяват както проявите на български творци, така и на ярки гостуващи фигури. Мисля, че ще бъде интересна не само за специалисти, но и за хора, които се интересуват от съвременно изкуство.
- Каква публика посещава спектаклите ви?
- За моя радост "Дракула", а преди това и "Тъй рече Заратустра", са харесвани от широк диапазон зрители. Както от хора с много високи претенции, високоинтелигентна публика - но и от млади хора - тийнейджъри, младежи облечени в стил "готик" - с гривни, обеци...
- Любители на филмовата поредица "Здрач"...
- Те харесват "Дракула", въпреки че е много далече от "Здрач". Изобщо "Дракула" е едно съвсем оригинално произведение с текстовете на Милена Фучеджиева, с музиката на Емилиан Гацов-Елби и барокова музика на Хендел, Пърси и Вивалди и една абсолютно сюрреалистична сценография на Нина Пашова. Много съществено е и присъствието на актьорите Деян Донков и Биляна Петринска, които са чаровно вероломни в този спектакъл.Така че самобитен е този продукт, както е модерно да се казва.
- Не ви ли е изкушавало да работите в чужбина?
- Изкушавала съм се. Но слагайки на везните преимуществата за тук и там, стигах до извода, че тук имам по-голямо поле за изява. Там диапазонът ми щеше да бъде ограничен. Пазарът е наситен. Конкуренцията е голяма. Би трябвало да правя по-големи компромиси спрямо нивото и интересите си. Докато тук за щастие мога да попадам в неизследвана област, което ми дава свобода. Същевременно работя с най-добрите професионалисти. С което малко мои колеги навън могат да се похвалят. Независимо че българските танцьори навън са звезди.
- Какви са ценните им качества?
- Много добри интерпретатори, предани изпълнители. Те са изразителни, емоционални, дават идеи на хореографите. Съвременният танц се работи в сътрудничество, а не просто изреждане на някакви стъпки. Трябва да има взаимно доверие. Аз се доверявам напълно на танцьорите от "Арабеск". Българските танцьори заслужават да им се издигне паметник, защото като социален статус се намират в крайно неизгодни условия.
- Вие самата в екстремни моменти имате ли порив за танц?
- Питаха ме наскоро кога човек започва да танцува. Спонтанният ми отговор беше - когато е щастлив. Понякога със ставането сутрин започвам да танцувам, защото ми е леко на душата. Имало е и случаи на голяма покруса, когато съм правила екзерсис или медитация чрез танц, който да вкара друга енергия в тялото. За да не потъна съвсем в скръбта. Силната емоция предизвиква танц. Той е вид екстатично състояние. Майката на модерния танц Марта Греъм го е установила.
- Как си обяснявате вълната на кючека, която тъй дълго ни облива?
- Аз малко така, интелектуално съм безсилна да обясня този феномен. Ако се приеме, че танцът е радостта на тялото, трябва да се изведе аксиоматично, че преобладаващото усещане у българина за радост се изразява по този начин. Защо не другояче - вече може да се разсъждава. Навремето бях много впечатлена от "Цитаделата" на Арчибалд Кронин - миньорите вечер се събирали да свирят квартети на Брамс. Това ме шокира - била съм сигурно 15 - 16-годишна. А тогава нямаше чалга... Ние на тези години гледахме филмите на Тарковски и Бергман, слушахме Стравински... Може да са много интелигентни тези млади хора, да боравят добре с интернет, но между това да си информиран и културен няма общо. Може да си един много информиран простак. Може да знаеш хиляди имена, факти и да се държиш като абсолютно животно.
- Към какво поколение принадлежите?
- В какъв смисъл? От моето поколение са композиторът Асен Аврамов, Антони Дончев, Христо Йоцов - споменавам ги, защото са ми лични приятели. Не мога да определя нашето поколение. Мисля, че си оставаме романтици. Сашо Морфов, Теди Москов, Мая Новоселска. Не можа нашият романтизъм да победи, да смели всичко, което се случи през годините. Напротив. Сега съм двойно убедена в романтичната си нагласа. Щото благодарение на нея съм продължила да правя това, в което вярвам. Не можах да стана прагматик. Макар че големи старания положих. Не става. Не ми е интересно.
