Заалбург - врата към евроминалото 
За планината Таунус близо до Франкфурт много поети са подбирали най-изящните думи, за да опишат красотата . С хълмове и гори, меки зелени поляни, прекрасни долини тя е популярно място за екскурзии и отмора не само на германците. Наоколо кръжи богат птичи свят през лятото, фучат шейни и ски през студените зимни дни.
Всеки, тръгнал по пътеките на Таунус, бързо стига до извода, че всички пътища водят към Рим. Преди повече от 2000 г. легионите са патрулирали из тези гори по границата (Limes) между Империята и териториите на тогавашните германски племена.
В средата на I в. пр.Хр. римският държавник и генерал Юлий Цезар завладява територии на север до река Рейн, днешна Франция, Белгия и Западна Швейцария. На юг мегадържавата се простира до горната част на река Дунав. Така за няколко века Рейн и Горен Дунав очертават северната граница на Римската империя чрез дълбок ров, дървени колове и кули за наблюдение. По-късно споменатият Limes се допълва с редица фортове за охрана.
Такъв форт е Заалбург. Той е единственият възстановен римски форт в света, който е част от Limes, и днес е признат за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Около 260 г. от Новата ера римляните напускат споменатата линия под силния натиск на германските племена. Днес запазените части на дългата около 550 км граница представляват най-големият древен паметник на Европа.
Гарнизонът за охрана на форта Заалбург бил от 500 - 600 войници - пехота и кавалерия, пазещи един сектор от границата по хълмовете на Таунус. Посещението на форта и околностите днес създава реална и жива картина за битието на римските воини.
В укреплението, изградено от защитни каменни стени и дълбок ров, в правоъгълна форма с четири входни порти са реконструирани много оригинални сгради от камък и дърво. Мястото на форта е стратегическо избрано на хълм сред много извори с различна дълбочина - днес са известни 99 кладенеца, като най-дълбокият е 26 метра. Тези, които пресъхвали, били засипвани с пръст и издълбавани нови, което се оказало от историческо значение - при разкопките днес са открити многобройни дървени и кожени предмети, отлично запазени, защото са лежали векове във влажната кал на бунарите.
Съвременният музей е бил склад за жито, защото войниците сами го смилали и си приготвяли хляба в запазените и досега открити пещи в двора на форта. Най-голямата сграда в центъра е бившата администрация, която привлича с размерите си и красивите бронзови статуи на римски императори. А в близост до нея зад интересна колонада са били помещенията за воините, настанявани по трима-четирима в стая, оръжейните, а още п отзад - конюшните, болницата и работилниците.
Както е известно, римляните са държали много на водните терапии, включващи студени, хладки и горещи бани. Такъв "спа" център заедно с къща за гостите се намира още след главната порта.
Музеят предлага много информация и за храната на римляните. Те не се отказвали от средиземноморската кухня. На трапезата им присъствали непрекъснато маслини и зехтин, доставяни в големи амфори от Испания. В подобни съдове било транспортирано и виното от Италия и Испания, а по-късно от Южна Франция. Цитират се амфорите с френското бордо и бургундското вино, които са желан посетител на трапезата ни и в ХХI век.
При разкопките не само в Заалбург, но и на много други места в Европа са намерени черупки от скариди, което сочи тяхното използване в кухнята на римляните. Известно е, че те умеели заедно с прясната риба да ги пренасят в пресен вид по най-кратките пътища от Атлантика до различните точки на огромната империя.
Витрините на музея показват сечивата, с които са работели тогавашните майстори, медицинските инструменти, парфюмите им, първите продукти от стъкло и фина керамика, с които са поставени основите на днешните производства в живота ни. Изтокът преди толкова векове снабдявал центъра с подправки и стоки, които и днес внасяме от Индия, Китай и цяла Азия. Т.е. глобализацията е съществувала още в Римската империя.
Напускайки форта, много наблизо се вижда една напълно запазена секция от Limes, част от която е възстановена 100%. Така, вървейки по стъпките на европредците ни, се изгражда ясна картина за историята, културата и традициите на онази епоха. Чието наследство видимо е формирало и днешния ни живот.
До Заалбург, наричан "Входът към нашето минало", се стига лесно от Франкфурт с S-бана по посока Бад Хомбург, а оттам с градския влак (линия № 5), минаващ няколко пъти дневно край крепостта.
