Има ли рецепта за неприятни колеги 5 5291

Има ги във всяка фирма. Дразнят сетивата ви. Бъркат ви в здравето. Опъват ви нервите. Меко казано излъчват негативна енергия. Абе, направо хапят отровно дори с поглед. Ще ти развалят деня, седмицата, отпуската даже. Понякога са толкова могъщи, че могат да те принудят да напуснеш, за да се отървеш от тях.
Гадните колеги са на всеки километър. Успокоителното е, че обикновено не са толкова страшни. И понеже номерата им обикновено са предсказуеми, не е толкова трудно да се справим с тях. Само трябва да сме по-смели. Ето няколко съвета според типовете гадняри.

Миризливецът

Започваме с най-ниската степен на дразнене в офиса - физическата непоносимост. Не, тук не става дума за колежката с мустаците или за алкохолика от съседното бюро. Говорим за добрата стара хигиена: “хей ръчички, хей ги две, едната мие другата” и тъй нататък.
Случвало ли ви се е да попаднете в пощенски клон, когато раздават пенсии? Или в спално помещение в казармата? Или в българска обществена тоалетна? Или в момчешката училищна съблекалня след час по физическо? Миришееееееееееееее!!!
Някои колеги са същите - смърдят си и това е. Пускаш климатика, отваряш прозорците, носиш вентилатор, пръскаш се с “Пако Рабан”, нищо не помага.
Единственият ефективен начин е да се неутрализират симптомите - а това няма как да стане деликатно, просто трябва да се разговаря директно с човека проблем. Няма полза да му подарявате дезодорант или ваучер за турска баня за рождения ден.
Естествено, разговорът няма да е много продуктивен, ако започне с “Кога най-сетне ще започнеш да се къпеш?” Затова трябва да сме тактични.
Обикновено на прекия началник се пада “честта” да повдигне миризливата тема. Най-добре е това да стане на 4 очи, защото човек може лесно да се обиди, особено ако не осъзнава, че мирише. Шефът трябва да говори от свое име, а не като парламентьор (“Целият отдел го усеща”), защото иначе проблемният колега ще се почувства отритнат от всички. Може би най-продуктивно е да предложите решение (“Може би трябва да отидеш на кожен лекар?”, “Пробвай моя дезодорант от специален кристал, който неутрализира миризмата”). В повечето случаи след такъв разговор проблемът се разрешава.

Мързеливецът

Той мрази да работи. И понеже сте екип, често ви моли да поемете работата му. Ако за 10 дни сте написали 5 проекта, той е предал само един. Иначе е страхотен разказвач: докато тракате по клавиатурата, ще ви разсмее с виц, ще ви прочете статия от вестника или ще ви покаже клипче в интернет. Шефовете го държат, защото има заслуги към фирмата, защото им дава “умни идеи” и защото не знаят колко работа върши. А началниците са неосведомени, защото колегите му го прикриват.
Единият начин за разрешаване на проблема е да ви писне да сте солидарни и да му вдигнете скандал в отсъствието на началството. Така най-много ще си докарате студена война в отдела.
Ако искате трайно и сигурно решение, трябва да промените поведението си спрямо мързеливеца. Най-важното е да не поемате неговата работа - отклонявайте всеки намек за това. Рано или късно той ще си свърши задълженията, защото ще лъсне голата истина - че той не става и за чеп за зеле.
Има и по-лош вариант - в тази ситуация да попаднете и на безхарактерен началник, който не само няма да накаже мързеливеца, ами ще ви помоли да свършите и неговата работа, защото крайните срокове трябва да се спазят. Пак ще трябва да кажете твърдо “не”.
Предадете ли се веднъж пред шефа, ситуацията ще се повтори, а колегата скатавка само ще се бетонира на поста си. Достатъчно е да припомните на шефа си за какво ви плащат и за какво не. Би трябвало да ви разбере. Иначе тази фирма не е за вас - хем толерира мързеливци, хем експлоатира несправедливо работягите.
Помислете си, че има и друго място, където за същите пари ще вършите само вашата си работа. Едва ли е толкова трудно да го откриете. Това обаче само в краен случай - най-често с първите няколко “не” ще приключите с мързеливия колега.

Интригантът

Той е много опитен и може да ви подхлъзне лесно. Всъщност е способен така да ви изработи, че дори да не разберете как ви се е случило - да излезете виновен за чужд гаф, колегите да ви намразят или да ви се подиграват. Интригантът, който се храни от слуховете в офиса, може да бъде преборен само с общи усилия.
Най-важното правило е да не препредавате пикантната информация, която той ви сервира.
Понеже неговите слухове често се опровергават, няма нищо по-нормално от това да му кажете, че е направил грешка и съобщената от него новина е достоверна колкото челното заглавие на жълт вестник. Ако ви заговори дискретно за поредната любовница на даден колега, кажете му, че това не ви интересува. Ако стоите настрана, най-вероятно той няма да ви закача.
Започнете ли да споделяте, почти сигурно сте паднали в капана му. Най-добрата тактика е тоталното игнориране. Тогава гадният колега напълно променя поведението си. Най-лесно превъзпитанието на такива хора се случва в компании, които не толерират войните между служителите.
Ако шефът ви обича принципа “Разделяй и владей”, няма да ви е толкова лесно, защото интригантите колеги ще са повече от един. Тогава имате избор: или да напуснете работа, или да сведете до минимум неформалните разговори с колеги, за да се самоизключите от клюкарницата.

Грубиянът

Ясен на всички типаж. Обижда наред. Командва с цветисти изрази. Всяка втора негова дума визира нечии гениталии. Кара ви да се чувствате несигурни, слаби, некадърни, да се срамувате от себе си. Най-лошото е, ако грубиянът е и началник. Тогава ще съчетава идиотското си поведение и с административна власт.
 Важното е да не се поддадете на това поведение. Отначало той може да ви изпитва деликатно с грубиянски шегички.
Ако си мълчите, ще напада повече. Ако вдигнете скандал за поредната пиперлива реплика, ще станете смешен и жалък. На този етап може да отговорите на шегата с шега, за да е ясно, че тази игра не ви харесва.
Важно е да очертаете личните си граници на неприкосновеност в офиса. Ако ги браните принципно - няма защо да се страхувате. Например приемате критики към работата си, но не и някой да ви нарече “идиот”. Щом това е закон за вас, тази дума вече може да е повод за скандал и оплакване.
Шефовете няма как да не ви защитят, а виновният ще си налага парцалите поне за известно време.

Критикарят мърморко

Все за нещо ще намери да се начумери.
Заплатата му е ниска, екранът на компютъра му разваля очите, столът му е неудобен, кафето в барчето е гадно, храната в служебния ресторант му докарва киселини, шефовете са кофти, защото само гледат да го накажат... Стоп!
Последното май е най-важният аргумент на недоволния мърморко от съседното бюро. А той е толкова лесно сразим, ако фирмата си има шеф на място. Истинският началник трябва да сипе похвали, когато има защо. Не е лошо, когато те не са само под формата на лепенки пчелички, а имат и финансово изражение.
Ако бъде хвален и премиран за успехите си, мърморкото критикар ще утихне. Ще знае, че когато бъде мъмрен, също има защо. Току-виж оплакванията му към кафето или към мусаката в стола изчезнат.
Има и по-тежък вариант - когато мърморкото прикрива бездарността и некадърността си, като се представя непрекъснато за жертва. Бързото разконспириране и уволняване на такива субекти също е задача (и то каква!) за добрия шеф. Ако тези образи останат в офиса, могат жестоко да развалят колектива, да демотивират хората или най-малкото да им пречат да си вършат работата с безбройните оплаквания.
Хората са различни по характер. Когато се съберат за по-дълго на едно място, неминуемо следват конфликти. Спазването на баланс между личната свобода и колективното благо е важно, за да вървят нещата във фирмата. Иначе работният ден ще минава в караници дали да се светнат лампите, става ли течение от отворените прозорци и на колко градуса да е климатикът.

ОЩЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

Георги Владимиров-Фози: ГЕРБ не можаха да ме пробият и ме отстраниха

Михаил Миков е готов да свика извънредно заседание във вторник

Д-р Андреева, директор на "Шейново", става министър на здравеопазването

ОЩЕ ОТ ТРУД

В "Левски" обсъждат поста на Митов

Баждеков е по-добре

17-годишен американец искал да взриви училището си, задържаха го