Национално съгласие е условие за енергийната сигурност

Енергийният форум в София от края на април т. г. беше оценен от всички участници като успешен. Успехът се корени в постигнатото солидно, бих казал дори безпрецедентно политическо представителство - и като брой участници, и като ниво на повечето делегации.

Смятам за важно не просто да направим равносметка на резултатите от конференцията, но и да очертаем по-ясно българската визия за европейската енергийна сигурност.

На форума си дадоха първа среща обявените дни преди това нови визии за енергийната политика на ЕС и Русия. Делегациите на САЩ и Русия за първи път от години насам проведоха разговор по стратегически енергийни въпроси именно в София. Активна беше позицията на делегациите от Черноморско-Каспийския регион, от Близкия изток. В този смисъл форумът показа, че България има своето място, може да бъде фактор в международния диалог по енергийните въпроси.

България не се поколеба и се зае с организацията на подобна среща на високо равнище. При такава трудна тема това беше риск, който си струваше.

България затвърди своето място на енергийната карта, но вече в ново качество. Показахме, че имаме капацитет да участваме в европейския енергиен дебати във формирането на новата енергийна политика.

Определен успех е Декларацията на Софийския форум - свидетелство, че въпреки различията консенсусът е възможен и постижим. Като страна, председателстваща процеса на съгласуване на текста, България показа, че е в състояние не само да бъде добър домакин и организатор на форума, но и да допринесе за разработването на обединяващи принципи, предвидени да залегнат в основата на една нова система на международна енергийна сигурност, сътрудничество и солидарност.

Декларацията би могла да послужи като основа за подготовка на международен документ, който да регламентира условията на либерализация, интеграция и глобализация на пазарите в газовия бизнес.

В европейския енергиен дебат се открояват няколко теми, по които ние трябва да имаме своята ясна позиция - за отношението към проектите “Набуко” и “Южен поток”, за ролята на Русия и процеса на диверсификация, както и за източната политика на ЕС.

И “Набуко”, и “Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност предвид потреблението на газ около и след 2025 г. Софийската декларация изрично насърчава всички газови проекти в Югоизточна Европа и Черноморско-Каспийския регион, стига те да отговарят на пазарните и регулаторните принципи, залегнали в нея, и да са икономически жизнеспособни. България допринася и ще продължи да работи за реализацията и на двата проекта, като за ЕС “Набуко” се откроява като проект с особен приоритет.

Смятам обаче, че и “Южен поток” трябва да заеме подобаващо място в дневния ред на ЕС.

България трябва и занапред, както и досега, да участва активно в подготовката на условията за реализацията и на двата газопровода. Така нашата страна се утвърждава като основна транзитна страна за ЕС на природен газ за южното европейско направление.

Когато говорим за енергийна сигурност, неминуемо възниква въпросът за ролята на Русия, за това дали политиката на диверсификация да се прилага без Русия, или да се създадат условия за стратегическо сътрудничество в енергийната сфера между ЕС, Русия и другите страни, богати на енергоизточници. Смятам, че вариантът на заобикаляне или избягване на Русия, която е основен доставчик на енергия за ЕС днес и в обозримото бъдеще, би ограничил и забавил процеса на диверсификация, би усложнил отношенията ЕС - Русия в други важни направления. И обратно, изборът на вариант на сътрудничество би поставил европейския, а и българския интерес от повече и по-сигурна енергия на плоскостта на предсказуемото стратегическо взаимодействие.

Не можем да правим сериозни планове за енергийна сигурност без Руската федерация. Но трябва да е ясно, че в конкретните преговори ще отстояваме националния си интерес - както през януари 2008 г., когато подписахме равноправно споразумение за “Южен поток”, и през пролетта на настоящата година. От тези принципни положения не бихме отстъпили.

Енергийната зависимост на България от Русия датира отпреди 2001 година. Нещо повече, по време на дясното управление не само че не бяха направени опити за алтернативни доставки, но и бяха отклонени редица предложения и варианти.

Едва през последните две години бяха постигнати договорености с Азербайджан, Туркменистан и Египет за доставки, които бихме могли да реализираме и преди “Набуко”. Ако изградим бързо междусистемните връзки с южните съседи, можем да разчитаме на доставки още през 2011 година. Когато “Набуко” бъде готов, това ще бъде нашият принос, нашата квота в проекта.

Последните форуми и динамичните промени на газовия пазар показаха, че все по-остро стои въпросът за европейската политика към страните производителки.

Достатъчни ли са конструктивните инструменти на европейската политика за съседство, стратегията на ЕС за Централна Азия, Черноморската синергия и източното партньорство? Имаме ли вече реално сътрудничество на базата на взаимното доверие?

Трябва да разберем смисъла на популярната фраза “Восток - дело тонкое”. Време е да осъзнаем, че Европейският съюз не може да гледа на тези страни само като на източници на газ и петрол. Трябва недвусмислено да покажем, че сме ангажирани с търсенето на решения по техните проблеми и да се отърсим от всякакви елементи на назидателност.

Българската политика на Балканите, в Черноморския и Каспийския регион, в Южен Кавказ реално допринася за развитието на диалога. Нещо повече, след поредица срещи и визити в региона от Черно до Каспийско море, тук, в София, ние показахме, че при определени обстоятелства България може да бъде онзи “доверителен партньор” на тези страни в общуването им с Европа не само по енергийните въпроси.

Амбицията ни да се утвърдим като значим фактор на енергийния пазар и в частност в преноса на природен газ за Европа предполага преди всичко постигането на национално съгласие, за да не се допусне експлоатирането на темата за моментни политически дивиденти.

Основанията за търсенето на консенсус са:

1) Големите предизвикателства пред държавата - ангажиране на огромен ресурс (пряко или косвено); необходимост от стриктно спазване на международните практики и стандарти; прозрачно управление и обществен контрол особено в тази сфера.

2) Стратегическото значение на тези проекти - от идейната фаза до пуска в експлоатация - налага и изисква последователните усилия на няколко правителства, обхваща няколко парламентарни и президентски мандата, а ефектът се очаква в рамките на няколко десетилетия.

Нашата енергетика като мощности, съоръжения, научен и кадрови ресурс е наследство, изградено преди демократичните промени. Преминаването на енергийния отрасъл на пазарна основа протече бавно и трудно. Доскоро инвестициите в енергетиката бяха далеч от потребностите. Наличната инфраструктура е изграждана в годините на студената война при други геополитически и стопански условия.

Ето защо първата непосредствена задача, изпълнението на която е в ход, е да премахнем наследените прегради и несъответствия в наличната инфраструктура, да свържем в общи съвместими и надеждни мрежи националните енергийни системи в региона, а региона - със съседните региони. Втората задача, за която са необходими обществено съгласие и общи дълговременни усилия, е да съхраним и да развием лидерските позиции на страната ни в региона и като генериращи мощности, и като преносни съоръжения, и като кадрови и научен потенциал.

Предлагам да потърсим съгласие по следните конкретни параметри на “газовата” ни политика:

1. Активно участие на “Булгартрансгаз” в проектите “Южен поток” и “Набуко”.

2. Изграждане на връзки с гръцката, турската и румънската газова система, а впоследствие и с тези на Сърбия и други страни от Западните Балкани.

3. Преговори с “Газпром” за нов дългосрочен договор за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставка на газ до 2030 година (включително отпадането на посредниците).

4. Създаване на възможности за използване на терминалите за регазификация на втечнен газ в Александруполис или Кавала, както и Мармара Ереглиси. (Готовност за участие в такъв проект заявиха от Държавата Катар, която е третият производител в света на природен газ.)

Важно е да участваме активно в обсъжданията на идеите за пренос на компресиран газпрез Черно море.

5. Осигуряване на инвестиции за разширяване на капацитета на Чиренското газохранилище. Успоредно с това трябва да се решава въпросът за ново газохранилища край Галата, както и да се направят проучвания на възможности за нови хранилища (например в солните каверни на Девня).

6. Развитие на собствения добив от находището Девенци; привличане на инвеститори за проучвания на нови находища на българска територия.

7.Създаване на възможности за участие на български компании в разработката на нови находища в Русия, Централна Азия, Близкия изток и Северна Африка.

България има геостратегическо разположение, което предполага редица предимства, но и крие определени рискове. От нас зависи дали съвместно с партньорите от ЕС и Югоизточна Европа ще се възползваме от предимствата и ще успеем да неутрализираме рисковете.

При една далновидна политика можем да постигнем високи гаранции за сигурността на газовите доставки за България към 2015-2016 година. Основно условие за това е реализацията на ефективен микс на доставките на природен газ от Русия, страните от Каспийския регион и от Близкия изток.

България може да предложи не просто добро трасе, но и сигурност в транспортирането на газ и нефт. Това ще укрепи не само икономиката на страната и на региона, но и ще бъде нашата “добавена стойност” към европейската сигурност.

Георги ПЪРВАНОВ