Георги Константинов
Георги Константинов, автор е на редица стихосбирки, добре познати на читателя. Издател на сп. “Пламък”. Председател на българския П.Е.Н. център. Неотдавна бе премиерата на новата му книга със стихове “Врана в снега”.
О, тези древни гръцки митове -
проблясък на епоха славна!
Тъй пращат светлина звездите,
сами угаснали отдавна.
Орфей, Икар или Херакъл,
Сизиф, Язон, епична Троя…
Далечен свят ни е изпратил
искри от светлината своя.
Свят, който днес е хладна пепел,
парче от ваза, рухнал мрамор…
Но ето - епосът му светъл
вълнува днешната ни памет.
Какви герои и събития!
Каква съдбовна справедливост!…
А днес? А новите ни митове
с какво към бъдното отиват?
Достигаме космични скорости,
говорим си по интернета…
Но до античните герои
изглеждаме като джуджета.
Климатични абсурди
В мъглите на студената война
връхлитаха ме най-горещи чувства…
За първи път лудеех по жена
и в първи приключения се впусках.
Изкачвах сам планински върхове.
И смело плувах сред вълни големи.
Дори и мойте голобради стихове
се зъбеха на леденото време.
Пламтеше в мен необяснима свобода -
не поради, а въпреки пламтеше.
Подобно пламъче, по-силно от студа,
раздухвано от вятъра насрещен.
Не бях герой. Но бранех свойто Аз…
А днес по стръмни стълби слизам -
в една гореща вулканична паст,
кипяща от човешки егоизъм.
Денят гори, а зъзна в странен хлад.
И лед покрива днешните ми чувства…
Да, знам, че съм роден в объркан свят.
Но още по-объркан
май ще го напусна.
От днес за утре
И аз се опитвам да тичам пред вятъра.
Загърбил деня си, се втурвам към утре.
А вика подире ми днешната дата
и тъжно прозвънват куп златни минути.
Но тръгвам да зидам друг свят отначало,
оставил сред път недовършени зидове.
Не съм ни щастлив, ни тъжен изцяло.
И празника сменям
за делник невидим.
Задъхан, отвъд хоризонта се целя.
И чакам да блесне големият шанс.
Навсякъде около мен е неделя,
а пак в понеделник
затичан съм аз.
14.04.2012 20:45:31
Различна, трудна, но и отговорна е съдбата на Твореца, защото в един век без митове, герои и богове Той трябва да ги роди, създаде и дари на другите, на хората. Направи ли го, ще е в битието безсмъртен, иначе ще си останеш само стихоплетец. Такава е участта на един от големите ни орфисти, какъвто е Георги Константинов- да се надпреварва с вечността. Успехи и дързост, Поете !