ЕК онемя за румънските претенции 11 12192

Румънският външен министър Кристиан Дяконеску обяви претенциите на страната си по нов телевизионен канал, който се появи месеци преди местните и общите избори в страната. Снимка: РОЙТЕРС

Европейският функционер знае десетки политически коректни начини да заобиколи прост и очевиден въпрос и да заяви в заключение, че е дал “кристално ясен” отговор.

Последният пример е реакцията на Еврокомисията на желанието на румънския външен министър да преначертае морската граница на страната му с България.

Кристиан Дяконеску съобщи, че Букурещ иска да се пазари за 17 кв. километра от черноморския шелф, в които наскоро бяха открити нефт и газ.

Случайно той обяви това в интервю по нов телевизионен канал, появил се, докато Румъния се готви за парламентарни избори.

Иначе разговорите за морската граница се водели на почивки от 20 години. И незабелязано - дори от всевиждащия Брюксел - сме влезли с тях в ЕС.

Естествено Дяконеску обясни благо, че страната му не предявява териториални претенции, че това е просто един забравен спор, който ще решим по европейски и цивилизовано в духа на цялостното ни сътрудничество и добросъседство.

Истинската цел

Грубата истина обаче е, че Румъния иска парчето шелф с нефта и газа. Или че поне един неин политик предизборно си прави устата за тях. Защитава националните интереси по телевизора - нещо, което българските му съседи познават до болка от своите политици.

Пак случайно може би г-н Дяконеску откри и “румънско малцинство” в България, подсказвайки точка за натиск, която съседите са набелязали у нас. “Къде е това малцинство, бе?”, пита ококорен представител на комисията, като дебело подчертава, че не позволява да го цитират.

В интерес на истината, трябва да признаем, че румънският “демарш” поставя Брюксел в абсурдна ситуация. За първи път в историята на ЕС една страна членка иска да си чопне от територията на друга.

Все едно Германия да си поиска от Франция Страсбург, града на Рейн, който пет пъти е минавал от едната държава в другата, докато накрая стане символ на помирението и седалище на Европейския парламент.

Затова комисията предпочита да заобиколи въпроса. Той е двустранен. По договор тя няма правомощия да се меси. В ЕС обаче нищо не е съвсем двустранно. Защото има общностно изискване към държавите кандидатки да решат двустранните си спорове, преди да се присъединят.

“Страните кандидатки знаят, че едно от условията (за приемане в ЕС - б. а.) е да решат всички открити въпроси със съседите си”, казва говорител на комисията по въпросите на разширяването.

По силата на здравия разум при цитираното условие с акта на присъединяването си към ЕС България и Румъния са заявили, че нямат нерешени въпроси помежду си и следователно повдигането им днес е неуместно.

Понякога обаче здравият разум е едно, а ЕС - друго. Според комисията горният извод е спекулативен. Нейната позиция е “кристално ясна” - има условие за присъединяване, но присъединяването не означава, че условието непременно е изпълнено.

Има прецеденти

И, да, има прецеденти, в които не е било изпълнено. Например Кипър, който влезе в ЕС през 2004 г. с окупирана от 30 години от Турция северна част. Въпросът до днес не е решен.

Друг прецедент е Словения, която се присъедини също през 2004 г. въпреки спор за морската си граница с Хърватия. Той вече е регулиран с международен арбитраж. Хърватия, която в края на 2011 г. подписа договора си за членство, трябва да влезе в ЕС на 1 юли 2013 г.

И в двата случая обаче споровете са между държава членка на ЕС и страна извън него. Румънско-българският казус е между две държави членки. Кой да отговаря, че той е внесен в ЕС? София и Букурещ, които са го забравили или скрили?

Или Еврокомисията, Европейският парламент и държавите членки, които са го проспали, когато са приемали двете най-нови страни в съюза?

Тук “кристалната яснота” на Брюксел се превръща в гъста мъгла и всички говорят само извън протокола.

Не е ясно в чий ресор е гротескният балкански въпрос. Отговарящите за външната политика казват, че е вътрешен за ЕС и те нямат какво да кажат по него.

Екипът на председателя на Еврокомисията гледа към отговарящите за разширяването, но те повтарят само “кристално ясното” условие за членство и че се занимават с бъдещото, а не с миналото разширяване на ЕС.

Компетентните за миналото разширяване пък смятат, че въпросът за отговорността почива върху погрешна предпоставка - защото оценяващите готовността на България и Румъния навремето не са знаели за скритата им в Черно море лимонка.

Никой не смее да упрекне Букурещ и София, че са си затраяли, защото това е да влезеш в дипломатическо минно поле, а и комисията се старае да не обвинява държави членки. Ръководителите им номинират комисарите и техния председател.

Изобщо кристална яснота.

Която за пореден път поставя въпроса за доверието в Европа. Хората вярват на този, който отговаря просто и ясно на очевидните въпроси. А тя не винаги го прави.

БРЮКСЕЛ, ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

ОЩЕ ОТ ОБЩЕСТВО

Да врътнеш копчето на радиоточката

Европа: Станишев - смел, Борисов - оцеляващ, Цветанов - съмнителен

Дебютантите на вота - с уклон към радикалното

ОЩЕ ОТ ТРУД

"Мерцедес" Еър класа "чете" пътя

Кой срещу кого на "Уембли"

Радой Ралин е "Злобния" и "Козела" в архивите на ДС