Курсант от Висшето военноморско училище във Варна агитира млади старозагорки по време на традиционната кандидатстудентска борса в града на липите. На нея бяха представени 33 български ВУЗ-а. Снимка АТАНАС ЖЕКОВ
Над половината от висшистите, дипломирали се през последните 5 години в България, работят на позиции, които не изискват висше образование. Безработицата е най-висока сред завършилите специалности в аграрния или туристическия сектор - между 5% и 7%.
Новоизлюпените инженери по информационни технологии обаче се търсят от бизнеса като топъл хляб. Сред тези специалисти почти няма такъв, който да не си е намерил работа. Заради ниското заплащане у нас всеки втори, завършил медицина, заминава за чужбина. Тази картина очерта изследване на института “Отворено общество”, представено на конференция за връзката между образованието и бизнеса вчера. За близо 57% от младите дипломата е само за престиж, коментира просветният министър Сергей Игнатов.
Най-високи заплати получават завършилите специалисти по информационни технологии, което се дължи на голямата конкуренция за кадри в бързо развиващия се сектор. Според асоциацията на софтуерните компании, ако бизнесът продължава да нараства със същото темпо, след 3 г. ще има нужда от 3 пъти повече софтуерни специалисти, отколкото в момента.
Данните на “Отворено общество” показват, че най-зле платени са завършилите специалности в аграрния бранш и туризма. Обяснение за това обаче е и високият дял на сивата икономика в тези сектори. През последните 5 г. 226 000 души са завършили университет в България. Всеки четвърти от тях нито работи, нито се е записал на трудовата борса . Безработицата сред младите висшисти е малко под 4%. Около 70% от младежите са заети в официалната икономика в страната. Останалите или напускат страната, или работят в сивия сектор.
