Ах, тази Стояна! (уникални снимки за "Труд")

Зрители, на крака и силни аплодисменти - на сцената излиза невероятната Стоянка Мутафова! Ще се случи на 2 февруари в Сатиричния театър. Тогава една от най-големите български актриси ще навърши 90 години и трупата има специална изненада за своята Стояна. Разбира се, че ще играе. Няма да я видим в най-новата й роля от “Столетие мое”, която репетира в момента, а в “Госпожа Стихийно бедствие”.

Толкова интервюта е дала, че вече със сигурност й е безинтересно. Затова я помолихме да отвори семейния архив и да ни разкаже част от живота си в снимки. И това обаче се оказа трудна задача. Стоянка е непрекъснато на път. Включваме в акцията дъщеря й Муки (актрисата Мария Грубешлиева) и фотоколажът започва да се подрежда, докато майката играе в “Палавите вдовици” в Плевенския театър.

Ден по-късно, в малка почивка от репетицията в Сатирата, г-жа Мутафова вече е готова да си спомня. Казвам й, че на 2 февруари Националната филмотека ще покаже филма “Езоп” в кино “Одеон”, но няма запазени архивни снимки. “Ооо, аз там почти нямам роля - възкликва тя. - Трябваше да е много голяма, но я изрязаха, защото съвпадна със събитията в Прага през 1968 г. и чехите бяха настръхнали срещу нас. В съседната стая беше Жана Моро, разхождаше се с един дакел, а всички ходеха подир нея като след кралица. А на мен дори ключа не ми подаваха в хотела. Но пък именно в Чехия ме оцениха като актриса. И там, както и в Русия, Югославия, Унгария - навсякъде, където съм играла в чужбина, пишеха рецензии, каквото тук никога не съм чела за себе си. Вълко Червенков обаче ги поиска, оставих му ги, после той падна от власт и така и не си получих архива, с който толкова се гордеех.”

Припомням й снимката, на която танцуват с Нейчо Попов, а тя се усмихва: “Това е първата ми роля в Сатирата, с това го открихме. Тогава все още играехме през вечер на сцената на “Сълза и смях”. Там се залюбихме с Нейчо, но в началото аз си нямах и хабер. Играех си с цигаре. Преди сцената с танца той ми запалваше цигарата. Аз си мислех, че така, като колега, а то какво било… От една цигара и един танц тръгна всичко.” Голямата им любов обаче секва внезапно със смъртта на Нейчо. А трябвало да играе в “Трупът фантом”. “И досега преживявам тази загуба, имах чувството, че съм загубила всичко с изключение на детето ми. А спектакъла помня само с огорчение. Имах дубльорка, доста посредствена актриса с големи претенции, която беше решила да ме удави. А аз съм лесно уязвима и много мъчно се справих с тази роля. Таня Лолова ми каза: “Абе, я се отпусни! Гледам те отстрани, няма защо да се притесняваш.” Не ми е хубав споменът оттогава.” Когато обаче й споменавам Невена Коканова и “Игра на котки”, актрисата се усмихва. “Големи приятелки бяхме, но се изплаших, когато Поляков ми даде ролята, защото героинята много прилича на мен. Казвам му: “Абе, Поляк, искаш да играя себе си - това е най-мъчната работа.” А той: “ Гледай си работата, ще играеш.” И наистина имахме голям успех. Двете с Невена там сме сестри, аз - бедна, а тя - много богата, но в инвалидна количка.”

Дали за 9 десетилетия вече знае какво е животът?

“Не, още го търся - признава актрисата. - Още ровя. Не само тук, а и из Вселената. Като ученичка четях много за планетите, дори си внуших, че има една Земя точно като нашата, огледална. И каквото правя аз, прави го и тя. Татко почна да ми вика “пътник междузвездите”, даже малко се уплаши. Каза ми: “Спри, моето момиче, можеш да свършиш в лудницата.” Е, спрях да хвърча, но не съм спряла да търся живота.”

А любовта, парите - те какво са? “Винаги съм знаела какво е любовта - най-хубавото нещо! Който не е обичал истински, богато, той не е човек. Но и парите са хубаво нещо. Остана ли без пари, ми е неприятно. Обичам ги, но не чак да се къпя в тях.”

Чак не е за вярване, че на 90 години един актьор все още има енергия да пътува и да играе. “Не се чувствам уморена, напротив, продължавам да съм недоволна от себе си и да търся - казва Мутафова. - Не обичам да вървя по магистрали и равни пътища. Обичам си своите пътеки с храсталаци, с дупки, къпини да ме дерат. Тръгна ли по равния път - не се получава. Не мога така. И така ще е докрай.”

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти