През 2011 г. в театралните зали са влезли около милион българи. Боя се, че тази “позитивна” динамика не води към добро театъра в България. Тревожно е, разбира се, не пълненето на залите, а онова, което ги изпълва. Казано направо: в ход е подмяна на собствено театралното и на същински театралната публика. Касите се захранват от чалгата, която днес е повече в театрите, отколкото в баровете.

Думата “чалга” не е обаче уред за дамгосване, а знак за естетически и жизнен стил. Специалистите сочат, че той се появява у нас не преди 20 години, а още в средата на ХІХ в. Развива се в тогавашните нови градски среди, които се формират чрез съзнателно късане със заварените традиции. Увеселителните оркестри на новите граждани подхващат мелодии из всякакви по-леки жанрове от всевъзможни географски ширини. Наричат ги “чалгии”, откъдето е и името на стила.

Чалгата се произвежда чрез еклектично съчетаване на музикални и текстуални елементи така, че тяхното усвояване да не изисква специална култура. Втренчени в агресивните телесно-сексуални внушения на сегашната чалга, мнозина забравят, че с други свои регистри тя е в състояние да буди сантимент, да “бърка в душата”. Задължителните характеристики на чалгата (музикална и всякаква) са лесната достъпност и директното въздействие.

От самата си поява тя е реакция на разпада на социалния и ценностния ред. Когато системата от културни кодове е загубена или неизвестна, а рефлексията затруднена, спонтанно се търси опора в най-малките общи знаменатели: тялото и първосигналната душевност. Сама по себе си чалгата не носи заплаха, тя има своя ниша. Страшно става, когато бъде провъзгласена за обща висша норма, когато се превърне в решаващ критерий за културните постижения и начина на тяхното постигане.

Това е особено опасно в театъра, който поне от Просвещението насам се определя като част от високата и най-висока култура. Ползването на чалга елементи в театъра през 80-те имаше новаторски характер, поставяйки под въпрос тогава официалната система от ценности. Днес то само ускорява повсеместното чалгизиране на театралното. В повечето случаи обаче имаме пред себе си не “елементи”, а най-откровена чалга продукция.

Нейната масовост вкарва в залата един нов зрител, който бива едновременно заблуждаван и ласкан.

Той с радост преоткрива любимите си чалга формати, поднасяни му от електронните медии. Същевременно обаче повдига самочувствието си с това, че е навлязъл в териториите на високата култура, където внезапно се оказва високо компетентен. И тук количествените натрупвания водят до качествени промени. В угода на новата си публика театралите се стараят да подбират лесно смилаеми текстове и средства, да вкарват в ход най-разпознаваемите си щампи и схеми, да сервират една и съща претоплена манджа на благодарно отплащащия се зрител.

Ефектите от това угаждане са мащабни. Подмяната на културните шифри води не просто до липса на дълбочина и плътност. Защото е обвързана с подръчното, битовото и ситуативното, чалгата е за бърза консумация, тя не е в състояние да създава традиция. Тя е призвана тук и сега да препотвърждава все едно и също. Налагането й като норма произвежда невъзможността за съхраняване на културна памет, за градеж на традиции и за развитие на театъра в България. Самите театрали постепенно губят вкус за същината на изкуството си, дисквалифицират се, стават неспособни на новаторско действие.

Двигател на този процес не са режисьорите, актьорите и даже не театралните директори. Основната причина е липсата на обществена и държавна стратегия в културата. Абдикирането на държавата от ангажимента й към “нерентабилното предприятие” висока култура се съчетава с “естествената” липса на интерес от страна на финансово силните. Сами те продукт на новата “естетика”, решат ли да вложат средства там, подкрепят най-вече масово достъпното и рентабилното - чалгата.

Главният мотор на чалгизирането в театъра е начинът на финансирането му, т. нар. “реформа”. Театрите зависят пряко от броя на продадените билети. Критерий е пълната зала и нищо друго.

Механизми за подкрепа на авангардни или въобще “рискови”, сиреч елитарни постановки или трупи, няма. В резултат на това българският театър проспива почти изцяло високата световна драматургия от последните 60 години заедно със съответните стилове и техники. Той не е мотивиран да набавя интелектуален потенциал за тяхното усвояване и си забранява куража да се насочва натам.

Опитите на някои театрални екипи за “баланс” са отчайващо половинчати. Те се свеждат до частично включване на древна или по-нова “класика”, целейки някакво разпознаваемо “високо средно” ниво, което да пълни все пак касите. Изборът, с други думи, е между пошлото и баналното. Изключенията са нищожно малко. Същото впрочем се вихри в цялата култура. Формулата “парите следват студента” пък е идентичният модел за чалгизирането на образованието, изключващ академичните механизми за селекция. Днес ходът към превръщането на България в безпаметна културна пустиня изглежда необратим.

ГЕОРГИ КАПРИЕВ

*Проф. д.ф.н. Георги Каприев е преподавател по средновековна философия в СУ “Св. Климент Охридски”, член на журито на театралните награди “Аскеер”.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


Шканкев
15.01.2012 10:31:16
0
0

Поздравления за анализа.Вярно и точно.За съжаление и тревожно.Оптимистичното все пак е,че се обръща внимание на общественото съзнание за тези деструктивни процеси и тенденции.

Тома от Горно Нанадолнище
15.01.2012 11:04:14
0
0

В качеството си на какъв този автор е член на журито на театралните награди - на професор по средновековни теологии и философии ли, или на агент на ДС с псевдоним "Павел"?

Поп Мартин
15.01.2012 11:14:26
0
0

Професоре, все пак, ако трябва да избирам къда да си дам левчетата, няма да предпочета Вацлав Хавел, Елиас Канети, че дори и "Полковникът - птица" на Христо Бойчев, а бих ги дам, примерно , за Радичков и Йовков. Колкото и да не Ви се иска, Професоре, театърът , все пак, е зрелище , което цели да привлече, а не да озадачи и отблъсне зрителите. И никак не е зле, че днешният театър кара "нашествениците" във Вашата обетована земя, да почувстват Мелпомена "на една ръка разстояние" !

Лена
15.01.2012 12:01:45
0
0

При управляващите ни гербери- простаци, начело с арогантната, безочлива, нагла мутра Борисов, който гордо се снима с Лепа Брена и има за пръв приятел Христо Стоичков, при вицепремиер като крадеца на 6 апартамента и псевдоконсултант за стотици хиляди, учителят по физкултура Цветанов театърът би могъл да бъде само чалга и нищо друго. При тази управляваща ни чалгизирана и опростачена шайка, какво очаквате! Когато Бай Ганьо е излязъл от страниците на Алеко Контантинов и от театралните си въплъщения и се е превърнал в реален министър-председател на България, всичко се превръща в чалга. Отврат!

Ети
15.01.2012 12:36:04
0
0

Хората масово са прости и това,че ходят на театър не ги прави автоматично културни или дори заинтересовани...,защото след една съботна постановка например половината зала ще продължи вечерта в някоя чалготека.Чудесно е,че залите са пълни до момета,в който не влизат 'зрители' с 30мин закъснение;'зрители' по гуменки/анцузи;не започнат да звънят джиесеми по време на постановката,не започнат да излизат по средата й.Става дума за отношение към институцията,към събитието,към себе си дори.В чужбина(,колкото и да мразя да се меря с чужбина!)хората си носят в пликче официлани обувки,за да си сменят спортните ежедневни обувки,с които са били по задачи цял ден, с официланите такива преди да влязат в театъра.Театърът не е като чалгата,колкото и да се комерсиализира-иска мисъл,а твърде малко останаха мислещите.

boro
15.01.2012 13:46:36
0
0

И тук ли си бе Ленче.Няма отърване от такива като теб.Признавам че сте на всеки километър, пардон на всяка статия.

джон
15.01.2012 14:55:42
0
0

много точно! съвпада напълно с мнението ми за чалгата*, което съм превърнал в мото! и, за да не остане съмнение - тя е комунистическа манипулация. ----------------------- * - чалга - термин, обхващащ всичката простащина, с която ни облъчват!

Георги Петков
15.01.2012 15:51:48
0
0

г-н Горно Нанадолнище (добре сте се самоопределил). За разлика от вас този автор е автор на 420 публикации на 5 езика и се занимава с театър от 25 години, а доколко е агент може да се види от "досието", което е публикувано на личния му блог. Макар, че такива тъпаци като вас е добре да нямат имена, все пак излезте с името си да видим що за разбирач сте вие. Що се отнася до анализа - Поставен е един съществен проблем. Чудесен факт е, че театралните зали са пълни. Аз нямам нищо против билетите за Камен Донев да се изчерпват месеци преди постановката, или общонародно българите да подражават на "скечовете" от Пълна лудница. Въпросът е в това, каква култура се разкрива зад този толкова щастлив феномен на пълните театрални зали.

1 2 3 4 5 6

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола