Умберто Еко за “Пражкото гробище” и генезиса на лъжата

- Това е вашият шести роман. По-лесно ли се пише всяка следваща книга, или по-трудно намирате теми и сюжети?

- Една-две години след като напиша роман, съм убеден, че той ще е последният. Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него. След това започва да ходи и да говори. Станах на 80 години (на 5 януари - бел. ред.) и вероятно няма да напиша друг роман - човечеството може да е спокойно.

- Достави ли ви удоволствие писането на “Пражкото гробище”?

- По-малко от останалите ми книги. При мен процесът на писане отнема около шест години. През тях аз събирам материали, пиша и пренаписвам. Живея в свой собствен свят с моите герои. Не зная какво ще се случи в следващия момент, откривам го стъпка по стъпка. И когато романът свърши, съм много разочарован, защото свършва удоволствието от неизвестното и от изненадите.

В този роман работех с толкова гаден материал, че се чувствах неловко. Трябваше да създам отвратителен, гаден герой, което си е предизвикателство за всеки писател. За щастие някои колеги са дали пример - като Шекспир с Ричард III.

- В предишно интервю казвате: “Когато си измислям герой, му давам малко от моите спомени, давам му част от себе си”. Трудно ли ви беше, в такъв случай, да създадете Симонини - един толкова отвратителен образ?

- Да, така е, знаете, че всеки път, когато карате по магистралата и друг шофьор извърши простотия, сте готов да го убиете. Така че, когато трябва да измислите някого, който мрази хората, винаги можете да откриете неговия зародиш у себе си, в най-лошата част от вашата душа.

Надарих Симонини с много вече съществуващи клишета. Наскоро се върнах от публично представяне на книгата ми в Германия, на което прочетоха началната част, пълна с хули срещу германците. Наложи се да обяснявам: “Вижте, не съм го измислил аз!” Началната част на романа относно навиците на дефекация при германците е написана от французин в началото на Първата световна война с пропагандна цел.

Той е искал да унизи германците. Последната част пък е заимствана от Ницше, който е антигермански настроенгерманец. Хората навсякъде около нас робуват на тези клишета. Лесно се създава отрицателен образ, защото животът е пълен с отрицателни образи.

- В обръщението си към читателите в романа казвате: “Ще поглеждате със страх назад, ще включвате всички лампи, защото ще си мислите, че тези неща могат да се случат и днес. Всъщност те може би наистина се случват някъде в този момент”. Какво мислите за съвременните паралели с вашия сюжет?

- Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето. Вижте какво се случва в момента с докладите от “Уикилийкс”. Много се забавлявах, защото публикувах романа в Италия преди година, точно месец преди да се разрази скандалът с “Уикилийкс”. Симонини е фалшификатор и знае, че за да разкриеш секретна информация пред тайна служба, трябва да кажеш нещо, което вече е известно.

Иначе няма да ти повярват. И виждам, че всички тайни доклади от американските служби до Хилъри Клинтън съдържат неща, вече публикувани в “Нюзуик” предишната седмица. Виждате ли как изтънява границата между фикция и реалност...

- Фалшификациите са водеща тема във вашите романи. Защо ви вълнува тя?

- Проблемът ме занимава от 30-40 години, защото изучавам езика и комуникацията. Лъженето е типична човешка дейност, може би по-важна от казването на истината. Благодарение на лъжите създаваме възможни паралелни светове. За да разбереш дали едно нещо е език или не, трябва да видиш дали става за лъжене. Ако става, значи е език.

Кучето ти краде храната и се крие, но не ти разправя, че е било друго куче. Проявих интерес в “Протоколите” не само защото са важна фалшификация, но и заради трагедията, за която допринесоха. Още през 1921 г. в. “Таймс” доказа, че са фалшификат. След това те станаха още по-популярни и започнаха да ги публикуват навсякъде. Ето това явление ме заинтригува. Защо станаха толкова популярни? Ами защото не казват нищо ново, а подкрепят вече съществуващи предразсъдъци.

- В книгата ви има прекрасни описания на храна. Вие самият умеете ли да готвите и интересувате ли се от кухня?

-Не, падам си по “Макдоналдс” (смее се). Майтапя се, разбира се... В конкретния случай дадох на Симонини храна вместо секс. Дадох му я в огромни количества. Имената на ястията са толкова прекрасни, дори и от чисто лингвистична гледна точка. По тази причина много хора се влюбиха в тези мои ястия.

Ватиканът: Книгата е аморална!

До края на този месец у нас ще излезе последният роман на Умберто Еко “Пражкото гробище”. Преводът е на Стефат Тафров, а книгата се издава от “Бард”. Еко е виден италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета. У нас са преведени “Островът от предишния ден”, “Името на розата” (подарена преди години на над 400 000 читатели на “Труд” и “24 часа”), “Махалото на Фуко”, “Баудолино” и “Тайнственият пламък на кралица Лоана”.

В Италия романът на Еко излезе в тираж от 200 000 екземпляра. Главен герой е капитан Симонини, авантюрист и фалшификатор на пари, който работи за тайните полиции на половината европейски държави, а също така плете заговори и готви покушения. Главна тема на романа е зараждането на съвременния антисемитизъм, и по-точно изготвянето на “Протоколите на Сионските мъдреци” - сборник от текстове, с помощта на който неговите създатели искали за докажат съществуването на световен жидомасонски заговор.

Романът предизвика скандал, след като Ватиканът го обяви за антисемитски и неморален: “Пресъздаването на злото без заклеймяване и без положителни герои, с които да се идентифицираме, се превръща в изява на аморален воайоризъм”, пише в официоза на католическата църква.

Умберто Еко говори за новата си книга в интервю за изданието “Парис ривю”, което поместваме със съкращения.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола