За да върже по-лесно бюджета на Националния осигурителен институт в тежката икономическа криза, правителството предложи да се увеличи пенсионната възраст. Сега в общия случай за жените тя е 60 г., а за мъжете - 63 г. “Само че не винаги тялото може да се приведе според нормативните изисквания. Просто защото не ни “слуша”, контрираха лекари от различни специалности пред “Труд”.

Те смятат, че преди да се вземе решението дали да се повишат годините за труд, трябва да се вземе предвид, че българинът е много болен.

Че все повече хора умират от инфаркт и инсулт. През 2010-а сърдечносъдовите заболявания са отнели живота на 74 392 души, или 67,5% от всички починали. От тях 67 362 българи са били на възраст над 60 г. Починалите от инфаркт и инсулт през 2009-а са 66% от всички починали, като отново основният дял е на българите над 60 г. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването (МЗ). С тези числа се подреждаме на първо място в ЕС по сърдечносъдова смърност.

Всяка година у нас се откриват по повече от 32 000 нови случая на рак. Годишно от тази болест умират 16 562 души. От тях 12 385 са живели повече от 6 десетилетия показва анализът за 2010-а. С тези данни за 30 години от 23-то място по починали от злокачествен рак България се изкачва на 15-а позиция в черната класация на страните от ЕС.

Най-много починали от болести на дихателната и храносмилателната система също са над 60 г. През 2010-а заболявания на дихателната система са отнели живота на 4069 българи, 3227 от тях са над “фаталните” 60 г. Проблем с храносмилателната система е довел до смъртта на 3279 души през 2009-а, като 2230 от тях са били над 60.

Експерти напомниха пред “Труд”, че и продължителността на живота в страната ни е средно с 5 години по-кратка от тази на Стария континент. Затова има българи, които въобще не доживяват до пенсия.

Средно европеецът живее 78 г. (по статистиката за 2007-а), а у нас тя е 73 г. (виж таблицата в галерията). Т. е. каквито и сравнения и разрези на обществото да правим, всяко доказва, че живеем с пенсия по-малко, отколкото другите в ЕС.

“Средно мъжете у нас получават 17 години пенсия, а жените - 21 години. В Европа представителите на силния пол разчитат на доход за старост от държавата средно 21 г., а дамите - 25 г.”, позова се на проучвания от “Евростат” д-р Хасан Адемов, депутат от ДПС и специалист по социална политика.

Диана ТЕНЧЕВА

Италианки и българки - на един пенсионен хал

Двете сегашни възрастови граници за пенсиониране при жените и мъжете у нас (60 г. и 63 г.) се оказват сред най-ниските в Европа. Но според гласувани от парламента промени в социалния кодекс в края на м. г. за вдигане на летвата на възрастта може да се говори чак през 2021-ва.

В Белгия например представителите на двата пола излизат в заслужена почивка и разчитат на пари за старост от държавата след 65-ата си година. Същата е картината и в Германия (само за родените след 1964 г. мъже възрастта за пенсия скача на 67 г.), Гърция и Дания.

Пенсионер в Ирландия в общия случай се става на 66 г., а в Исландия - на 67 г. Италианските жени са в същото положение като българките - оттеглят се от активната служба на 60 г. За мъжете на Ботуша пределът е 65 г., но в момента се говори за скок на 67 г.

В Люксембург и Португалия държавата плаща пенсия след 65-ата година. В Полша при жените това се случва след 60, а при мъжете - след 65 г.

В Словакия таванът е закован на 62 г., но такава ще е ситуацията още 3 г. и после са възможни промени.

Във Финландия и Холандия се пенсионират на 65 г.

Умът ни започва да "пропада"

Днешните 65-годишни са сравними по жизненост с 60-годишните, живели преди 30 години. Т. е. съвременните хора са в активна възраст цели пет години повече, показват последните проучвания, направени в Европа и Америка.

Това съобщи проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница. Причините за подобни заключения обаче трябва да се търсят не толкова в генетичните подобрения, а по-скоро в съвременните социални и културални условия. “И тук е мястото да отбележим, че много хора от наблюдаваната група са добре не само физически, но и психически”, подчерта професорката.

Въпреки положителните тенденции обаче при възрастните над 60 г. се стига до процеси, които няма как да не им се отразят. Ако приемем, че в средата на жизнения път - 25-30 г., се достига пик в умственото ни развитие, то след това попадаме в “плато”. В него сме до 60-70 г., след което започваме да “слизаме” надолу. “Въпросът е кой как “слиза” - едни много бързо и стръмно, а други - по-плавно и по-бавно. Това движение се наблюдава именно след 60-годишна възраст”, обясни проф. Миланова. И добави: “Категорично след тази граница има необратими промени които се отнасят до страдането на паметта”. Става дума за проблеми със запомнянето на нови събития и поставянето им в дълговременната (т. нар. оперативната) памет.

“Скоростта на преработката на информацията след 60 г. също започва да се развива с по-бавни темпове, вниманието се понижава, което прави хората по-негодни за обучение. По тази причина те си припомнят основно стара информация”, каза още психиатърката.

Наред с това обаче възрастните от тази група имат натрупан опит. “Определяме ги като мъдри, тъй като имат емоционална интелигентност: опитът ги е накарал да станат по-толерантни, да търсят компромис, да не влизат в конфликтни ситуации, да минимизират негативните последици, датърсят и оптимизират позитивните”, изреди проф. Миланова. От друга страна, сред представителите над 60 г. има доста сприхави, които тъпчат младите, обиждат ги и виждат в тях враг - това е една от негативните страни на измененията.

Не на последно място след 60 г. се отключват доста телесни заболявания, което важи с голяма сила за България и е бич за нашите майки и бащи. “Хората в предпенсионна и пенсионна възраст са изтласкани в периферията на живота ни, затова може да ги смятаме за рискова група. Причината е и че жизненият им стандарт пада много”, обясни проф. Миланова. И продължи: “Знаете, че пенсионерите са на ръба на оцеляването, а възможностите им за социален живот са силно ограничени.” Това е обяснението самоубийствата сред тях да нарастват, да се увеличават случаите на агресия, на насилие и др.

“Често ме питат докога “мозъкът” ни слуша? Според мен проблемите започват след 60 г.”, заяви психиатърката. Тя даде примери от живота във високоразвитите страни. “Там работодателят продължава да ползва хората над 65 г., но не ги поставя на отговорни постове, а се търсят като консултанти, заради придобития опит и мъдрост”. Не могат да са на оперативна длъжност, защото се колебаят при взимането на решения, не рискуват, по-трудно се приспособяват а новаторските практики са по-далеч от тях. По тази причина в успешните компании хората над 60 г. не се “изхвърлят”, но не са на важни постове. Не на последно място - боледуват повече, което е особено валидно за България. “Промените в интелектуалната дейност в голяма степен зависят от предишния начин на живот - каква е била мотивацията на съответния човек, интересите му. Затова имаме и колега - професор на 90 г., който продължава да пише и твори”, завърши проф. Миланова.

Доц. Румен Кастелов: Проблеми с гръбнака - още след 50-те

До колко години ще сме работоспособни зависи до кога ще сме подвижни, т. е. от състоянието на костите и ставите ни. Промените в опорно-двигателния апарат при жените започват още с менопаузата - т. е. между 50-56 г. “Но по-сериозните изяви настъпват след 65-годишна възраст. При някои хора това се наблюдава и по-рано, само че в този случай става дума по-скоро за изключения”, коментира пред “Труд” доц. Румен Кастелов. Той е началник на травматологичните клиники в столичния институт за спешна помощ “Пирогов”.

Основните изменения в опорно-двигателния апарат се отразяват на здравината на костите (според нея се достига или не до популярната сред хората остеопороза) и на ставния хрущял. “Именно те са причина за най-сериозното намаление на работоспособността, а при напредналите случаи - и за инвалидизация”, подчерта доц. Кастелов.

До колко години опорно-двигателният апарат е в добра кондиция? “Няма определена горна граница”, заяви специалистът по ортопедия и травматология. Според него, когато се поддържа добра форма и тонус на мускулатурата, на ставите, на останалите системи в организма, то проблеми могат да се очакват в много по-напреднала възраст.

“Ако обаче важни системи започнат да “отказват”, нещата тръгват ретроградно и за опорно-двигателния апарат”, каза доцентът. Той обясни, че от определена възраст започват да намаляват зрението, слухът, стартира проявата на атеросклеротични промени в кръвоносните съдове, което вече се отразява на функциите на мозъка, на запазването на равновесие и всичко това ограничава активността на човека. А когато тя намалее, започват да отслабват и мускулите, и костите.

“Според практиката ми възрастта около 65 г. е нормалната граница за поставянето на край на активната кариера”, е мнението на доц. Кастелов. Той подчерта, че има изключения, затова някои се пенсионират по-късно или по-рано. “Но това е отчетено от законодателя и по тази причина българите, изпълняващи професии, свързани с много тежки физически натоварвания, се оттеглят по-рано”, добави доц. Кастелов.

Оказва се, че доста от заболяванията, които започват по-рано, често се дължат на обездвижването.

“Така се стига до един порочен кръг: недостатъчната физическа активност води до заболявания, които я ограничават и даже после човек да иска да се движи, вече няма как”, обясни ортопедът.

С напредването на годините първите, които страдат, са гръбначният стълб и междупрешленните хрущялни дискове. Това се дължи на изправената стойка на човека. “Проучванията показват, че всеки втори над 50-годишна възраст има проблем с гръбначния стълб и при него се наблюдават така популярните дискови хернии и радикулити”, посочи доц. Кастелов. При жените пък започна да се изявява остеопорозата. “А тя води до деформация на крайниците, вследствие на което се претоварват определени зони в хрущала, като най-много страдат колянната и тазобедрената става”, изброи ортопедът. Самият хрущял в ставите започва да изтънява, което се явява като допълнителна причина за обездвижването и появата на артроза.

“Моите наблюдения показват, че принципно двигателната активност след 60-65 г. намалява, затова трябва да се упражнява професия, отговаряща на състоянието”, добави доцентът от “Пирогов”. А като причини за понижението на здравината на мускулите и костите той посочи хормоналните промени и намаляването на физическата активност заради все по-ограничаващите се възможности на сетивните органи. Така възрастовите промени в другите системи директно се отразяват върху опорно-двигателния апарат.

След 65 г. трудът е опасен за сърцето

Рискът от сърдечносъдови заболявания след 60-годишна възраст е много голям, защото атеросклеротичните процеси (отлагането на плаки по вътрешната стена на съда - бел. ред.) започват още след 16-ата година. А да не забравяме, че тази тенденция е прогресивна, заяви доц. Иво Петров, началник на отделението по инвазивна кардиология в столичната болница “Токуда”.

Кардиологът добави, че когато атеросклеротичните процеси се съчетаят с рискови фактори (като високо кръвно налягане, пушене, алкохол, генетична предразположеност), вероятността от инфаркт или друга съдова болест се увеличава. “Затова сърдечносъдовият риск след 60-ата година е много висок в сравнение с млада възраст”, каза доц. Петров.

Попитахме го как би се отразила на сърцето примерно още една година трудов стаж с цялото й напрежение и стресови ситуации, ако бъде взето такова политическо решение. “Екстремният стрес определено е опасен за сърдечносъдовата система, но, от друга страна, аз винаги съветвам пациентите ми да се върнат колкото се може по-бързо на работа, защото за голяма част от населението трудът е част от ежедневието”, обясни кардиологът. И добави: “Много често се казва - нека човекът работи, защото иначе ще се срине и в някои случаи наистина е така.”

Според доц. Петров трудът сам по себе си не крие рискове, освен ако не е свързан с екстремно напрежение. Има професии, при които то е неминуемо, затова колкото по-дълго се упражняват, толкова повече нарастват опасностите за здравето след 60-ата година.

“Къде според е мен е границата за заслужена почивка в пенсия? В много европейски страни на професорите се разрешава да работят до 70-ата си година, защото имат много за предаване на следващото поколение”, коментира кардиологът. Според него на хората, които се чувстват трудоспособни и искат да продължат да упражняват професията си, би трябвало да им бъде позволено да го правят. Но на определени длъжности.

“Съветвам хората след 60-ата година да обръщат по-голямо внимание на сърдечносъдовата система. Препоръчвам поне по 2 профилактични прегледа годишно, което би помогнало за удължаване на трудоспособната възраст”, каза доц. Петров. Естествено при професии от типа на летец, капитан, ръководител на полети и на движение може да се мисли за преквалифициране след 60-ата година - заради напрежението.

“Смятам, че границата за активен труд би трябвало да е до 65 години. Но на значимите за обществото хора трябва да се даде възможност да изберат - дали да се пенсионират, или да продължат да му дават”, завърши Петров.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


злати
04.12.2011 22:30:40
0
0

Искам едно изследване на заболяемостта и смъртността при циганите. Не ги слагайте в общия кюп.

koko боко
05.12.2011 07:58:18
0
0

Българина по принцип трудно работи защото го мързи

ivanka_54
05.12.2011 09:57:58
0
0

Госпожо Тенчева , не ви ли е ясно ,че точно поради тези изследвания управляващите искат вдигане на пенсионната възраст. Целта е по възможност да не се взема пенсия.

ves
05.12.2011 10:26:28
0
0

За да има пари държавата трябва да осигури работни места на хората !!!!Защо стотици хиляди хора са на ръба на оцеляването поради липса на работа , а искат да работят , НО няма къде и какво - това са неплатените осигуровки ....Не баби и дядовци да преплитат крака , за да ходят на работа болни и изкукали , а младите хора да бягат навън.Тая държава отива на кино....

баба
05.12.2011 12:04:31
0
0

коко-боко,не мисля,че българина го мързи.Аз съм на 64 и работя,но не с писалка,мои приятелки също,ако не са с'проходилки"!

zsq2rd3
05.12.2011 13:03:33
0
0

Тествайте се, страхотен онлайн IQ тест: iq.tochica.com

Eva
05.12.2011 14:07:07
0
0

Kolko plitko zvu4at nekoi dovodi za pri4inite da ne se pensionirame na 65g.Az sam na 64g.i rabotja v Mejdunarodna Kompania ot 12g.-bulgarka, s dobro obrazovanie i staj v BG.Ne sum po-razli4na ot italianski,germanski i avstrijski moi kolegi.V stranite im se pensionirat na 65g.Kolko jalko v BG kazvat,4e sled 60g si nikoj-kogato mozukut ti e dostatu4no treniran moje6 da raboti6 do 68g,kakto v redica strani v sveta,stiga rabotodateliat da iska.6hefut ima smetka poneje sam pla6ta6 osigurovki.Te po4ivat i v sredata na sedmicata. Rabotata se poema ot kolegi.Vsi4ki golemi firmi sa kato semejstvo-dobri otno6enia i vzaimopomo6t. TO4NO tova lipsva v BG poradi nerazbiraemia ni mantalitet.Nima ne znaete, 4e v Scandinavia i America moje da vidi6 v super-ite rabote6ti dori nad 70g.hora?Tam oba4e e i ot dr.gledna to4ka socialni kontakti,socialen jivot.V BG sa mnogo dale4 ot podobno mislene pak poradi zatvorenia posredstven mantalitet.Az se gordeia 4e sam ocenena v 4ujbina. I SUM BULGARKA!

mariy
05.12.2011 15:01:36
0
0

zashto govorite za pensii ta tova v balgariy vie za pensiy li go imate vijte kakvi pensii vzemat chujdite darjavi kak gledat na po-starite hora s kakvo uvajenie se otnasyt a vie da ima kak i dushite ni na starini da vzemete kade sa nashite osigurovki ta vse revete che nymate pari elate da vi dadem nie sme gi natrupali tova 136 leva be bezsramnici kak ne vi e gryh za balgatskiy trudolwbiv narod no znaite gospod bavi, no ne zabravy

1 2

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола