Наследствената предразположеност е един от трите елемента при възникването и развитието на шизофренията, обясни пред “Труд” д-р Петър Маринов. Специалистът е началник на острото психиатрично отделение в столичната университетска болница по неврология и психиатрия “Св. Наум” .

Според д-р Маринов човек може да има предразположение към шизофренията, както например към хипертонията, но те никога да не се изявят. “Защото винаги са необходими външни фактори, които да отключат заболяването. Или да го стимулират. Едва тогава предиспозицията се реализира като болест”, каза още д-р Маринов. По тази причина той е привърженик на биопсихосоциалния модел за “разгадаване” на шизофренията. Т. е. стои зад тезата, според която биологичното (или гените) заедно с психологичните проблеми и със социалната ситуация на даден човек са от решаващо значение за развитие на болестта. “Но в никакъв случай нито един от тях не е свръхрешаващ”, заяви д-р Маринов.

“Най-общо казано, симптомите, издаващи шизофренията, са 2 вида”, добави д-р Христо Кожухаров, психиатър в наркологичното отделение към психиатрична клиника във варненската университетска болница “Св. Марина”. Според специалиста по-лесно разбираемите са т. нар. позитивни симптоми, при които се наблюдава нещо повече от нормалната психологична дейност. “Например: не е нормално човекът да чува гласове, но на болния се случва точно това. И то гласове, които му заповядват. Ставащото в мозъка на пациента наричаме императивни халюцинации”, каза още д-р Кожухаров.

Често срещана ситуация е болните от шизофрения да твърдят, че другите мислят нещо лошо за тях. “Това са параноидни налудности за въздействие и за преследване”, уточни д-р Кожухаров. И продължи: “Вторите разпространени симптоми, които по-трудно се забелязват и са със знак минус, са определени процеси у психотичния пациент, защото той е самотен.” Оказва се, че него го разбират само хората със същия проблем и лекарите.

“Големият проблем е, че с нашите мозъци няма как да разберем пациентите с шизофрения. Затова и в старите учебници пише, че дори 100 мъдреци няма как да убедят налудноболния, че което си мисли, не е вярно. Той е абсолютно убеден в обратното”, каза още д-р Кожухаров.

Преди да се открие скенерът и ядрено-магнитният резонанс, специалистите са смятали, че шизофренията е функционално заболяване. Приемали са, че биотоковете в мозъка не се движат по начина, по който трябва. Впоследствие обаче се разбира, че не става дума само за функционалност, а и за много силна биологична даденост. Която човекът може да притежава и никога да не се прояви в болест, но и да я отключи, както казахме.

При нормалните хора загубата на мозъчна кора е около 1% годишно. При шизофренноболните стига до 2-3 на сто, затова след 5 години тази загуба може да възлиза на 10-15%. “Има препарат обаче, който предпазва от редукция на сивото вещество, и то по-мощно, отколкото други медикаменти. Става дума за оланзапина, произвеждан от фармацевтичната компания “Софарма”, съобщиха психиатри на научен форум за лечението на шизофренията. Лекарството влезе на българския пазар през т. г. и се покрива 100% от здравната каса.

Друг положителен резултат, до който води оланзапинът на “Софарма”, е, че всеки пети болен, лекуван с него, се връща на работа. А това се случва още между 23-ата и 52-рата седмица от терапията с медикамента. При други подобни препарати процентът на отново проработилите е едва 10.

“Илюзия е да се мисли, че шизофренията може да бъде лекувана без медикаменти - само с психотерапия”, подчерта д-р Христо Кожухаров от психиатричната клиника във варненската “Св. Марина”. И побърза да добави: “За жалост нашето общество вярва на хора като баячки и гледачки, т.е. силно убеден е в магическото мислене, както го наричаме ние в психиатрията. По тази причина преди пациентът да стигне до нас, той преминава през много... мошеници”. Само че така се стига до развитие на болестта, тя хронифицира и води до по-дълъг престой в болница и по-високи дози медикаменти.

Някои пациенти с тежката диагноза не си пият лекарствата, защото смятат, че не са болни. “Какво да се прави в подобни случаи? Първо пациентът трябва да има много добър контакт с лекуващия лекар”, започна да изрежда д-р Кожухаров. Вторият важен съвет е да се осигури организация, чрез която болните да получават лекарствата си. Примерно да се включат в програми, да ги посещават социални работници или самите пациенти да отиват в дневни центрове. “Не на последно място да се премине към терапия, при която медикаментите да се поставят чрез инжекции, което облекчава приема. Т.е. решенията са много, стига близките да не изоставят болните”, завърши д-р Кожухаров.

Д-р Петър Маринов: Овладяваме и агресията

Д-р Петър Маринов е началник на острото психиатрично отделение в столичната университетска болница “Св. Наум”. Има специалност по съдебна психиатрия и докторска дисертация по проблемите на шизофренните самоубийства. Автор и съавтор е в много научни публикации и ръководства.

Имах случай, при който момче на 18 г. беше разчленило баба си на 4 части, беше ги хвърлило в 4 контейнера и ги беше запалило. Той беше твърдо убеден, че баба му е от извънземна цивилизация и е дошла при нас, за да ни унищожи. А чрез действията си той спасяваше човечеството, защото изгаряйки я, тя по никакъв начин вече няма възможността да се регенерира. Да се върне в живота и да извърши опасните действия, в който той в главата си беше твърдо убеден.

Ето затова шизофренията понякога е толкова неразбираема, абсурдна и шокираща.

С помощта на модерните медикаментите ние, психиатрите, постигаме значителен контрол над болестта. Също овладяваме агресията в огромна степен, стига болните да достигнат до нас, защото в България още е обидно да отидеш на психиатър.

Стъпка напред е, че от май т. г. здравната каса реимбурсира генерични продукти с международното непатентно наименование оланзапин, които са с доказано качество, ефективност и безопасност на двукратно по-ниска цена, отколкото на оригиналните медикаменти. Един от тези генерични продукти е на българската фармацевтична компания “Софарма”. Това дава възможност да се реализират значителни икономии на публични средства при запазване и дори увеличаване на броя пациентите, които са на лечение с генерични препарати. А опитът ни от всекидневната практика доказва техните качества и ефективност и безопасност. Едновременно с това ние, психиатрите, бихме искали част от тези спестени на здравната система разходи да бъдат насочени за т. нар. психосоциална рехабилитация на пациентите. Нейното развитие беше детайлно планирано в Националната политика за психично здраве 2004-2012 г., утвърдена от няколко правителства, но останала само на хартия, защото не получи никакво финансиране.

Нужна е мрежа от извънболнични звена

Много важно е навременното лечение и адекватното проследяване на пациента с шизофрения, след като бъде изписан от болница. Това заяви доц. Риналдо Шишков, зам.-шеф на болница "Св. Марина" във Варна и ръководител на катедрата по психиатрия в Медицинския университет в морската столица. Доцентът добави, че има много гениални исторически личности, страдали от психичното заболяване, но дали огромен принос към човечеството. Такъв е случаят с US математика и носител на Нобелова награда Джон Наш, чиято съдба е представена във филма "Красив ум". Наш завършва кариерата си като уважаван учен в университет.

За по-добрите грижи за хората с шизофрения е необходимо отговорните институции да изградят система от извънболнични звена, ползвайки опита на Европа. А тя да включва: т.нар. защитени жилища за болни, които нямат дом, мобилна психиатрия (лекари, които да посещават пациентите вкъщи) и мрежа от дневни центрове.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


G.Lozanov
19.12.2011 10:07:34
0
0

Sofarma...

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола