Моето детство - не помня много от него. Дали защото то приключи много отдавна, или пък защото още съм в него - макар че вече не играя на ластик, а в петък вечер ходя на дискотека. Така че детството можем да го разделим на два периода - ранно и зряло детство.

Първият период ми е малко в мъгла, но си спомням, че можех да правя каквото си искам! И вместо да ме наказват, получавах двойна доза целувки и голям шоколад. Бяха безгрижни слънчеви дни на село, изрисувани с безброй усмивки, през които откривах света. Спомням си как, качена на столче, миех чиниите, и колко щастлива бях, когато показвах оцелелите след това миене чинии на баба! Мама разказва, че съм правела мнооого бели, когато съм била малка, но тогава всички са ми се смеели. А ако сега, когато съм почти непълнолетна, направя някоя беличка, ми се карат. Защо ли няма второ детство?

Има няколко души, които са около мен цял живот - това са мама, тати, кака, баба и дядо. Спомням си приспивните песни на мама, силната ръка на тати, боричканията с кака, гозбите на баба, разходките с дядо по всяко време. Така щастливо отмина моето ранно детство.

Сега, когато съм в зрелия си период, ми е по-малко забавно, защото трябва да се ходи на училище, да се пишат домашни и куп още досадни и скучни неща... Предстои ми да стана непълнолетна и за тогава съм запланувала нещо много специално, само дето ми трябват три хиляди лева, за да си купя билет до Луната - да гледам всички отвисоко и да се забавлявам в лунното училище. Е, това може да не е много реално, но е важно, че имам цел в живота за следващите четири години и половина!

Когато навърша пълнолетие, смятам да си направя татус. Татко ми казва, че ще ме е страх, защото съм една малка мишка. Мама и татко често казват, че колкото и да сме големи с кака, за тях винаги си оставаме малките мишлета, които само са се карали за кукли и са се страхували от мравки. Да си призная, все още се страхувам от мравки, защото те живеят в огромни подземни жилища и ако един ден нещата се объркат и те станат големи колкото нас, а ние - малки колкото тях, ще си върнат за всичко лошо, което ние им причиняваме.

Не знам кога свършва детството и дори не искам да мисля за това. Щастлива съм, че съм здрава, имам семейство, което ме обича, и глава, пълна с щуротии. Тях мога да извърша, а мога и да си ги фантазирам, докато ви разказвам подобни истории.

Харесвате моите истории, нали?

Цветина ПЕНЕВА, 12 години

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола