“Познавате ли Рила планина? Виждали ли сте изгрева, от който вехти къщички, налазили по хълмовете там, се превръщат в чисто злато? Знаете ли легендата за Стобските пирамиди? Двама млади се залюбили, решили да се вземат и тръгнали с родата си към село Стоб, където имало черква. Вървели те, а булката с поруменелите от радост бузи била толкова красива, че кумът се изкушил и я целунал. В този миг всички сватбари се вкаменили. И сега се виждат - скално чудо!”

Чий е тоя романтичен разказ? На някой писател? Или на запален планинар, току-що направил преход с приятели от Рилския манастир до Рибните езера? Или на страстен природозащитник, възмутен от идеята да се загрози с каскади Рилската река?

Верни са и трите отговора. Става дума за писател, природозащитник и планинар. Ще добавим за него, че е автор на пътеписа “Рилският манастир, непознатият”, но е по-известен като съставител на учебници и книги за пътя от престъплението до наказанието: “Тълкувателни решения по наказателни дела”, “Престъпления против избирателното право”, “Сигурност и обществен ред”, “Досъдебно полицейско производство”, “Съдебни експертизи” и други... И още нещо любопитно - това е човекът, който сяда до края на изборите в стола на вътрешния министър. Цветан Цветанов, както знаете, излезе в отпуск от МВР, докато е много зает като шеф на предизборния щаб на ГЕРБ.

Сега познахте ли кого се опитваме да опишем? Точно така - заместник министъра на вътрешните работи Веселин Вучков.

В сайта на МВР ще намерите биографията му. Роден на 26 декември 1968 г. Магистър и доктор по право от Софийския университет. Започнал кариерата си през 1994 г. като стажант-съдия в Софийския окръжен съд. Бил следовател в столичното следствие (1994-1996), после асистент и старши асистент по наказателноправни науки в Академията на МВР (1996-2001). Трупал знания в Института по лидерство в Пойтман, САЩ, в Европейския полицейски колеж в Англия, в Източния университет на Ню Мексико. Посещавал курсове за квалификация в Испания, Унгария, Германия, Холандия. Назначен за зам.-министър от 10 януари 2011 г.

От приятелите на Веселин Вучков бихте могли да научите, че той е словоохотлив по въпросите на наказателното преследване, но не обича да говори за себе си.

Все пак може да се разбере в кого е влюбен. В дъщеря си Велислава и в Стобските пирамиди.

“Велислава също като мен обича да ходи в родното ми село Стоб. Това е голямо щастие за майка ми и баща ми, които си живеят там. Велислава вече е на седемнайсет, скоро ще завърши френската гимназия. Добра ученичка е за радост на мен и на майка си. И е танцьорка! Всяка вечер ходи на танци. В салса клуба й харесва, а на мен ми допада този начин да изразходва енергията си.”

Доста сдържан по характер, Вучков очевидно се старае да прикрие гордостта от детето си, но не му се отдава. МВР не е далеч от френската гимназия и двамата често са забелязвани да обядват в необичайно за различните поколения разбирателство.

Ако питате днес временният шеф на МВР дали има приятели, той няма да ви отговори “не” като министър-председателя. Независимо от поста, който заема, от години насам Вучков сочи като свой най-близък другар и душеприказчик бай Стоимен Зафиров. Той също е от село Стоб, Дупнишко, и е на 85 г. Двамата заедно бродят по Рила. И Бай Стоимен е краевед, и то страстен. Напоследък Вучков си записва неговите спомени за депутата Сотир Янев - местен патриот, социалдемократ, убит заради ярките си пристрастия към независимостта на България.

Иначе папката с досието на Сотир Янев се намира сега в агенция “Архиви”. Пак там, където им е мястото, са пренесени и подредени вече всичките полицейски папки, събирани от 1923-та до 1944 г. Те доскоро бяха в МВР, също както и книжата на ДС, които - въпреки повелята на закона след 10 ноември - не бяха предадени на Комисията по досиетата. Не друг, а Вучков се натовари с тежката организация, при която огромният архив на вътрешното ведомство бе най-после отворен за всички четящи - журналисти, изследователи и любознателни граждани.

Едва ли ще е пресилено, ако се каже, че пак на този човек, който ще е и. д. министър до ноември т. г., принадлежи главната заслуга за това, че кабинетът “Борисов” изпълни обещанието си да направи МВР по-прозрачно.

С усилията на Вучков беше разсекретена щатната численост на МВР. Изглежда лесно, но изисква много труд и професионални умения - промени в закони, събиране на информация, отваряне на интернет страница. За първи път в историята на силовото ведомство числеността на служителите му беше вписана в нормативен акт - 61 170. Не е за вярване, но години наред даже министрите не бяха наясно с личния състав в системата.

Новост беше и оповестяването на годишния брой на специалните разузнавателни средства - 11 000, както и на следените “обекти” - 3000 (2010 г.). Преди това дебатите на тая тема изглеждаха като във вица за циганчето, което все питало баща си, той все отговарял: “Е... ли му майката?”, а циганката викала: “Питай, чедо, питай, та да знаеш!”

“СРС-та са прекалено много! Ограничаването им ще излекува мързела на разследващите!” Който смята, че това изказване на Вучков не изисква храброст, нека да го повтори пред агентите от тайните служби и шефовете на МВР, свикнали да контролират телефони с най-различни цели. Те ще му обяснят как, без да се подслушват хората, не може да се бори престъпността. Но може и да го пребият преди това.

“Полицейско насилие има, независимо кой е на власт!” И с това свое заключение заместникът на Цветанов рискува да си изяде хляба. Но пък показа, че високият пост на “6 септември” не го отдалечава от честността, с която по-рано написа в “Труд” статия “Полицейската статистика - широко затворени очи”. В нея заяви, че при сумиране на отчетените проценти разкриваемост на престъпленията се получава 120%.

“Как ще отучите шефовете на служби да се надлъгват в цифрите?” - запитахме го, след като Борисов го назначи за зам.-министър.

“Сами ще се отучат, когато полицията заговори на наказателнопроцесуален език”, отговори той. И се зае да промени редица инструкции, като обясни: “Нека отчетите ни да се влошат, но да добием реална представа колко престъпления има, колко са досъдебните производства, колко са обвиняемите, колко обвинителни актове са влезли в съда, колко са осъдените.”

В МВР знаят, че Вучков умее най-добре да пише нормативи. Той обича да повтаря, че е “ много важно законът да е направен качествено и да се променя рядко”. Подчертава, че на това са го учили професорите Огнян Герджиков и Георги Петканов навремето в Софийския университет.

Само че едно е да напишеш закон, друго е накараш полицаите да го прочетат, а трето и четвърто е да ги заставиш да го прилагат. Кое е по-лесно, Вучков не казва. Но се вижда как настъпателно учи ченгетата да сричат НК и НПК. Определя като своя главна цел изграждането на криминална полиция по европейски модел. Тревожи се: “Полицията в белите държави се занимава с две дейности - охрана на обществения ред и разследване по НПК. Охранителна полиция има и в България - патрулите, КАТ и т. н. Но къде са разследващите полицаи?”

У нас в предишните години от всичките 61 000 служители в МВР само 1800 дознатели - млади и неопитни юристи, се бореха с престъпността, като разследваха със средствата на НК и НПК. А пет пъти повече оперативни служители “работеха с агентура”, т.е. следяха, подслушваха и правеха дявол знае какво, но не и това, което може да послужи пред съда... Ето защо на Бойко Борисов като главсек му се налагаше да възкликва: “Ние ги хващаме, съдиите ги пускат!”

Така беше, но преди Вучков да се заеме с проблема. Днес вече 6000 служители на МВРса обучени да събират доказателства по НПК - 2000 дознатели и 4000 полицаи. Каква полза за гражданите? Ето каква. Досега пострадалият от кражба например трябваше да се разкарва поне 2-3 пъти до РПУ-то. Първо му се снемаше обяснение от дежурния оперативен работник, но то нямаше процесуална стойност. После преписката му минаваше през деловодството и отиваше на бюрото на дознателя, който втори път го призоваваше на разпит.

Така било и с Вучков, който живее в блок в “Люлин” и също като много други нашенци се оплаква, че му откраднали колата. И до днес го е яд: “Ауди А3”, десетгодишна беше, но току-що си я бях взел, дявол да го вземе!”

Инак като и. д. вътрешен министър обобщава: “Резултати имаме под ръководството на г-н Цветанов, но още трябва. И в МВР чиновническата инерция е по-силна дори от земното притегляне.”

В бащиния двор на родното село Стоб, недалеч от уникалните пирамиди Веселин Вучков и дъщеря му Велислава се радват на обичта си, съветват се и споделят успехите и неприятностите, които ги съпътстват в големия град.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Нямаш
профил?

Запомни ме Забравена парола