Дупката в озоновия слой – защитната газова бариера в горните слоеве на атмосферата – която се появява всяка пролет над Антарктика, продължава да съществува много по-дълго, отколкото преди четири години, съобщава BBC. Това означава, че антарктическите диви животни са изложени на по-голям риск от слънчево изгаряне, според ново проучване.

Учени, работещи в Антарктика, откриха дупката в озоновия слой през 1985 г. - чрез измерване на количеството слънчева радиация, достигаща Земята. Отговорна за създаването на дупката беше голяма група химикали, разрушаващи озона - хлорофлуоровъглероди ( CFC) - които бяха широко използвани като хладилни агенти, като пропеланти за потребителски аерозоли (аерозоли) и като разтворители. През 1987 г. е подписан Монреалският протокол, забележително многостранно екологично споразумение, което регулира потреблението и производството на близо 100 създадени от човека химикали, разрушаващи озона. Това споразумение се счита за най-успешния екологичен договор в историята. Според последните оценки на учените озоновият слой може да се възстанови след 40 години.

Загубата на озон засяга особено полярния континент, поради химични реакции, протичащи при много ниски температури, във високи атмосферни облаци. Тези реакции разграждат озона и отварят дупка в слоя. Годишната поява на тази дупка обикновено достига своя връх през септември и октомври, когато повечето сухоземни растения и животни са защитени от сняг, а морските животни от обширен морски лед. Сега, установяват учените, този период продължава до декември – тоест до антарктическото лято.

Някои видове ултравиолетови лъчи , наречени UV-B лъчи, повишават риска от рак на кожата и катаракта при хората, но изследователите все още не знаят дали същото важи и за антарктическите бозайници и птици.

„Вероятно животните, покрити с козина и пера – като тюлени и пингвини – са защитени“, обясни Шарън Робинсън, биолог по изменението на климата и изследовател на Антарктика в университета на Уолонгонг в Австралия.

Той обаче добави, че нефилтрираната UV радиация може да увреди очите на животните, живеещи в Антарктида.

Преглеждайки всички проучвания за ефекта на ултравиолетовата радиация върху антарктическите растения и животни, изследователският екип установи, че антарктическите мъхове синтезират свои собствени защитни „слънцезащитни съединения“.

„Ако инвестират енергия в слънцезащита, това означава, че инвестират по-малко енергия в растежа си“, обясни изследователят. „Защитата от слънце винаги има цена“, добави той.

Има също доказателства, че крилът – малките и изключително разпространени морски създания, които формират основата на хранителната верига на Антарктика – се придвижват по-дълбоко в океана, за да избегнат ултравиолетовите лъчи, които могат да засегнат китовете, тюлените, пингвините и други морски птици , които се хранят с тях .

„Ние също така знаем, че фитопланктонът, с който се храни крилът, трябва да произвежда слънцезащитни продукти, за да избегне увреждане“, каза Робинсън.

Основна причина за дълготрайността на озоновата дупка е самият мащаб и мащабът на пожарите в Австралия през 2019 г. и 2020 г. Джим Хейууд, професор по атмосферни науки в Университета на Ексетър, каза пред BBC, че рекордната продължителност на озоновата дупка в Антарктика през последните години беше сигнал за събуждане.

Въпреки това все още има няколко фактора, които забавят възстановяването на озона, като горски пожари и големи вулканични изригвания , които освобождават частици, които подхранват озоноразрушаващи реакции.

Робинсън също се позова на някои предложени експерименти за охлаждане на климата - така нареченото геоинженерство - което предполага "създаване на облак" чрез освобождаване на частици в горната атмосфера.

„Това също би унищожило озона, така че е лоша идея“, каза той. „Най-важното нещо, което можем да направим, за да помогнем на Антарктида, е да действаме срещу изменението на климата – да намалим емисиите на въглероден диоксид възможно най-скоро, така че да имаме по-малко пожари и да не оказваме допълнителен натиск върху възстановяването на озоновия слой”.