Производители на слънчоглед са го задържали по складовете

Има условия за изкривяване на пазара при предлагането на зърно, посочват от КЗК

Не са открити антиконкурентни практики

Над 52 млн. лв. субсидии са получили 13 големи производители на маслодаен слънчоглед и пшеница само за три години - от началото на 2020 г. до края на 2022 г. Това стана ясно от секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия с олио и брашно в България, разработен от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Един фермер е получил 27,16 млн. лв. в рамките на три години, което е над 50 на сто от общия размер на сумата, взета от 13 големи производители на зърно. На второ място по получени субсидии е производител, който е взел 8,4 млн. лв. за три години.
Анализът е направен заради рязкото поскъпване на олиото и брашното през 2022 г. и обхваща периода от началото на 2020 г. до средата на 2022 г. От КЗК не са установили нарушения на правилата на конкуренцията. Комисията прави извод, че повишението на цените в страната през разглеждания период се базира на обективни икономически фактори, както и на такива, породени от международната обстановка. В хода на проучването не са установени данни за изкривяване на пазара, чрез прилагане от страна на участниците на антиконкурентни практики. Въпреки тези изводи, при извършването на анализа са се откроили някои проблеми, които са евентуални пречки за ефективната конкуренция, посочват от Комисията.

От КЗК са установили, че през пазарната година 2021/22 износът на слънчоглед намалява с 12% спрямо предходния сезон до 679 хил. тона, което с оглед на увеличените средни добиви от хектар и нарасналото производство, води до по-високи наличности от слънчоглед в страната. Според КЗК може да се направи обосновано предположение, че поведението на производителите на маслодаен слънчоглед се дължи на задържане на продукция в складове с цел да бъде продадена на по-късен етап, в очакване на по-високи цени. Прогнозата обаче се оказва грешна, през следващата година цената на слънчогледа беше значително по-ниска и фермерите организираха протести и поискаха забрана на вноса на слънчоглед от Украйна.

По отношение на пшеницата, значителна част от анкетираните дружества-производители на брашно посочват, че са изпитвали затруднения при доставката в периода от 2020 г. до средата на 2022 г., пише в анализа на КЗК. Задържането на количества пшеница, предназначена за външни пазари, води до затруднено сключване на сделки на вътрешния пазар. Това се дължи на факта, че голяма част от зърнопроизводителите разполагат с необходимия складов и финансов ресурс да задържат количества пшеница, с цел продажбата им на максимално висока цена, посочват от КЗК. Задържане на наличности от зърнопроизводители или търговци в складовете би могло да доведе до изкуствено завишаване на цените, пише в заключенията на КЗК.

Затова от КЗК правят препоръки за подобряване на пазарната среда в страната. Първото предложение е насочено към това да бъде намалена концентрацията при изплащане на субсидиите и получаването на големи суми от малко фермери. Според КЗК трябва да се вземат мерки за подобряване на процеса на кандидатстване на земеделските стопани по различните схеми за подпомагане, с което да се увеличат възможностите за подпомагане на по-широк кръг участници в сектора на зърнопроизводството. В интерес на обществото е да се гарантира справедливо разпределение на субсидиите, посочват от КЗК. От Комисията искат да бъдат направени регистри на търговците на зърно и на всички мелнични предприятия в страната. Както и да бъде създаден квотен механизъм, така че по-големи количества зърно да бъдат търгувани на стоковите борси, което ще доведе до по-голяма прозрачност на цените.