Големият въпрос остава ще вземе ли ВМРО-ДПМНЕ 61 депутатски места

Може да ви се стори банално, но пак ще кажа, че календарът си направи още една шега с политическия и обществен живот при съседите в Северна Македония. Освен че наложи едни върху други като дати президентските и парламентарни избори, тъкмо на кулминацията на кампанията бе отредено да се случи по времето на великденските празници плюс Гергьовден.

Обичайно край Вардар в такива случаи институциите събират в едно всички дни и дават на хората една допълнителна ваканция, която те - пак по правило, се опитват да прекарат предимно на юг, по плажовете на Гърция. Така и сега. Не че и българите не бяха там, но в случая нас ни интересува какво правят тези, които в сряда, 8 май, са призовани да отидат пред урните и да изберат както новия държавен глава, така и да дадат доверие на партията, която би трябвало да състави бъдещото правителство на страната.

Това съчетание на почивни дни с предизборна кампания даде и до голяма степен някакъв по-обран вид. Сегашният държавен глава Стево Пендаровски например предпочете да отиде в Гостивар, където повечето жители са албанци и изповядват мюсюлманската религия. С други думи, не са увлечени в истерията да боядисват яйца и да плетат и пекат козунаци. След това в Ресен президентът гостува на обикновено семейство, за да отбележи Великден. Което пък не му попречи да отправи някои послания, които ме карат да си мисля, че никак не би било лошо да загуби вота срещу опонентката си професор Гордана Силяновска-Давкова. Не за друго и не заради това, че лично аз предпочитам кандидатката на ВМРО-ДПМНЕ да стане следващ държавен глава на Северна Македония. А по-скоро за да има Пендаровски достатъчно свободно време да преосмисли поведението си и като се върне към изказванията, които направи, да си даде ясна сметка колко червени линии премина, без никой да го дърпа за езика.

Само онези думи, изказани от него, че „България, за съжаление, е член на Европейския съюз“, са достатъчни да се постави под съмнение цялото му лустро на опитен държавник. Хубаво бе, Стево, знаем, че по време на кампания се говорят какви ли не неща и се лъже както „по време на война и след лов“, но чак пък толкова да си непредпазлив. Ако победиш и отново вземеш петгодишния президентски мандат, как ще имаш очи да потърсиш подкрепа от съседна България по пътя към пълноправно членство на страната ти в Европейския съюз? Или и ти като твоята съперничка за високия пост ще лобираш и ще търсиш някакви имагинерни политически фактори и загадъчни неназовани политици от европейски калибър да променят преговорната рамка на ЕС? Нали така се заканва тя. А през цялото време ти настояваше, че истинските държавници трябва да отчитат политическата реалност, а тя е такава, че без промени на конституцията и вписването на българите в нея напредък няма да има. Явно на фона на резултата от първия кръг и солидния аванс на Силяновска си губиш нервите. А това не е добре както за публичния образ на един държавен глава, така и за самата държава. Но каквото вече е изговорено, то е минало.

Ако все пак имаше нещо, което в тези финални, но празнични дни се забеляза, то това беше общият призив към гласоподавателите от страната да отидат пред урните. Онези от кандидатите за президент, които не успяха да се класират за участие в балотажа, като цяло постъпиха цивилизовано. Всички те призоваха за масово участие във вота, но нито един от тях не препоръча за кого от двамата - Стево Пендаровски или Гордана Силяновска-Давкова, да гласуват. Всичко бе оставено на съвестта и предпочитанията на гражданите.

Няма съмнение, че инерцията, която опозиционната ВМРО-ДПМНЕ получи със сериозната преднина на нейния кандидат Гордана Силяновска-Давкова на първия кръг, дава отражение на подкрепата за партийните листи. И значително увеличава самочувствието на лидера ѝ Християн Мицковски, че утре вечер в централата на партията ще гърми шампанско. Впрочем и без това Мицковски не крие увереността си, че победата ще бъде както за кандидата за държавен глава, така и на ВМРО-ДПМНЕ и нейните коалиционни партньори, ако не се лъжа, 23 на брой. През последните дни Мицковски упорито призовава избирателите да му дадат подкрепа с 61 депутати в Събранието. Тоест да има обикновено мнозинство и да не се налага на всяка цена да търси подкрепа от други политически партии.

Досега не съм видял обаче анкета за настроенията на избирателите, която да му дава такава плътна подкрепа. Очакванията и прогнозите се въртят в зоната от 50 до 55 депутати, нека да са дори и 56 или 57, което, ако се случи, обрича победителите на риска да не успеят да намерят коалиционен партньор и да не успеят да съставят кабинет. Този филм вече сме го гледали тъкмо с предшественика на Мицковски начело на партията, когато Никола Груевски спечели парламентарния вот с двама депутати повече от СДСМ на Зоран Заев, но не успя да състави правителство все заради отказа тогава на Али Ахмети отново да играе в управлението заедно с ВМРО-ДПМНЕ.

Има сигнали, че Мицковски се бил договорил с лидерите на опозицията сред партиите на албанците в коалицията „Заслужава си“, както и с Максим Димитриевски от движението ЗНАМ. Пък аз се питам как така д-р Таравари ще влезе във властта заедно с Мицковски, когато неговите партньори от „Заслужава си“ заявиха, че не биха участвали в правителство с партия, която е против конституционните промени. Ако това заявление на албанците е било искрено, как биха оправдали едно поведение, което би противоречало на позицията от времето преди кампанията. Вярно, властта е сладко нещо, но и честността и принципът са важни. Особено при албанците, за които дадената дума - беса, е повече от всякакъв писмен документ или договор.

Впрочем и напрежението между двете коалиции от партиите на албанците също достига своята кулминация. Да оставим настрана въпроса, че и двете сили - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети и групата партии „Заслужава си“ подадоха заявка за провеждането на финалния си митинг на едно и също място, по едно и също време на централния площад в Тетово. Кметът на Тетово Билал Касами е активна фигура в опозиционната „Заслужава си“, а тъкмо той трябва да разреши спора. Касами и Ахмети се размениха публични закани и препоръки, че на 8 май ще постигнат съкрушителна победа едни над други. И за да се избегне срамът от загубата, трябвало Касами да хвърли предварително бялата кърпа като знак за признание на загубата. Касами не остана назад и заяви, че ако някой ще хвърля кърпа, това трябва да е Ахмети. Е, намериха се наблюдатели, които не без основание прецениха, че спорът между двете групи партии е борба за влияние върху цялата албанска етническа общност между премиера на Албания Еди Рама и неговия колега от Прищина Албин Курти. Не беше никак случайно, че Ахмети тези дни бе провъзгласен за почетен гражданин на Тирана, което си е признание, лично вдъхновено от някогашния кмет на албанската столица и сега премиер Еди Рама. Не знам Албин Курти да е дал някакъв знак от този род за д-р Таравари - лидера на „Заслужава си“, но че хората от сдружението минават за „албинисти“, е повече от известно.

Така че, утре, сряда 8 май, сме на избори.