Войната може да продължи безкрайно, а въоръжените сили на Украйна изпитват недостиг на войници 

Докато офицерите от наборните служби се скитат по улиците на украинските градове, някои мъже в наборна възраст се крият

Антон* щеше да започне работа като цивилен доброволец в украинския град Харков преди 10 дни. Няколко мъже го спряха и го попитаха: „Здравейте, кой сте вие?“ И: „Можете ли да ми покажете вашите документи, моля?“. Един от полицаите извади таблет и превъртя надолу списъка. Намери името на Антон. До него с главни букви в червено беше написана една-единствена дума: "ухилянт" (човек, който избягва наборна служба). Мъжете го отведоха до най-близката наборна служба.

Същата сутрин Антон и колегата му Сергий трябваше да карат камион, пълен с хуманитарна помощ, до фронтова зона. Двамата мъже – на 32 и 31 години, бяха проверявани два пъти преди това, веднъж пред метростанцията и втори път, докато чакаха трамвая. Те получиха листчета. Първото беше учтива молба за регистрация на подробности. Второто беше официална призовка да се явят в център за набиране на персонал възможно най-скоро.

След повече от две години от пълномащабната инвазия на Владимир Путин Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изпитват недостиг на войници.

Но армията се опитва да намери нови хора, които да заменят убитите или ранените и да облекчат изтощените войници, поддържащи фронтовата линия. През пролетта на 2022 г. доброволците се редяха на опашка, за да се присъединят, но тъй като войната продължава безкрайно, има по-малко нетърпеливи новобранци.

Мерките, позволяващи на военните да призоват повече войници и да затегнат наказанията за укриване, бяха одобрени от Володимир Зеленски през април. Възрастта за мобилизация беше намалена от 27 на 25 години, а от 18 май лицата, укриващи се от военна служба, могат да загубят шофьорската си книжка и банковите им сметки да бъдат замразени, а имуществото им да бъде конфискувано.

Докато офицерите от наборните служби се скитат по улиците на украинските градове, някои мъже в наборна възраст се крият. Съобщения в телеграм каналите казват на потребителите къде са видели представители на държавата, за да ги избегнат. Публикациите са написани с прост метеорологичен код. Офицерите се наричат „облаци“ или „дъжд“.

Междувременно в наборния център в Харков Антон обясни, че е доброволец, който върши полезна работа в НПО. Военният служител, който го интервюира, не беше впечатлен. Той каза на Антон, че трябва да се яви до три дни на лекарска комисия. Ако не, го очаква глоба от 5100 гривни (€117). „В очите му имаше омраза. Той подчерта, че Украйна воюва с Русия от 2014 г.“, разказва приятелят на Антон Сергий.

Служителят казва, че ако Антон не иска да служи, може да преплува река Тиса до Румъния, един от няколкото маршрута, използвани от бягащите от военна служба. Или може да „използва тунела“ до руския град Белгород.

Вместо това Антон изчезва. Преселил се е на село и сега работи дистанционно. „Обичам страната си. Но не мога да убия никого и не искам да умирам“, казва Сергий и добавя: „Всички са уморени от войната. И от това правителство. Зрее нагласата за: „Върви на майната си“.

Олександър – 36-годишен IT мениджър, казва, че рядко излиза. Избягвал градския транспорт, пътувал само с кола. Той се преместил в богат квартал на Киев, защото наборните офицери предпочитат да работят в по-бедните райони, където е по-лесно да се залавят бегълците, казва той.

Някои от собствениците на апартаменти в неговия блок са депутати. „Военните не ни посещават тук. Нашият комплекс е остров за оцеляване. Да си беден в Украйна означава да си мъртъв“, казва съпругата на Олександър, Настя.

През октомври 2023 г. един от техните приятели, Мирослав, бяга от Украйна пеша. Той си купува карта за $500, като я плаща в крипто сайт, и прави преход за 24 часа до Унгария, през полета и през гори.

Взел със себе си само малка раница. По едно време засякъл патрул и лежал в тревата 40 минути. След това пропълзял през дупка в гранична ограда и отишъл в унгарското полицейско управление. Сега Мирослав е във Варшава. „Не исках да се бия. Страх ме е да умра“, казва той.

Други плащат на местните контрабандисти да им покажат маршрута. Текущата цена е от $5000 до $15 000 на човек. Другата възможност е да се плати подкуп, за да се получи свидетелство за медицинско освобождаване и да се излезе в чужбина по нормалните канали.

Около половината от тези, които се опитват да избягат – 40 000 души, до лятото на 2023 г. – биват заловени. Някои се давят. В събота държавната гранична служба съобщи, че нейната охрана е открила телата на двама мъже, които са се опитали да преплуват река Тиса.

Военната повинност коренно промени характера на украинското общество. В столицата жените по улиците изглежда са много повече от мъжете, и са предимно студентки, но има и по-възрастни служителки.

Маша Лаврова, 24-годишна продуцентка в TikTok, казва, че „броят на момчетата е намалял“ от 2023 г., когато тя се е върнала в Украйна след осем години в чужбина. Тя казва, че е трудно да се намерят подходящи съвпадения сред мъжете в приложенията за запознанства като Tinder, при толкова много служещи във ВСУ.

„Когато отворя Tinder близо до фронтовата линия, получавам хиляди харесвания. Телефонът ми губи заряда си. В Киев е различно“, казва тя. „Мисля, че много момчета са доста депресирани. Чувствам се виновна, че съм жива. Трудно е да се направи нещо, което не е свързано с оцеляването или победата на Украйна“. Тя казва, че „изглежда, че много момчета с ценности, които са в съответствие с моите, са някъде другаде“.

Олха, 34-годишна, живееща близо до Харков, казва, че съпругът ѝ не иска да се бие, защото имат две малки деца и домакински дългове. Той е IT програмист, и е „у дома 24/7“. Когато трябва да посети зъболекаря, те проучват няколко заобиколни маршрута, за да стигнат до там, включително и един „през гората“, спомня си тя.

„Преди 2022 г. ходихме на кино, почивахме в Испания и пътувахме. Сега не отиваме никъде. Братът на съпруга ми е в армията. Той му казва всеки път, че „ти нямаш нужда от тези глупости“, казва тя.

Съпругът ѝ се „срамува“, че не участва във войната. Тя обяснява: „Той срещна един приятел, който е в армията. Шегуваха се. Но виждах, че той се чувства неудобно, че този човек замина на фронта, а той не“.

Тя добавя: „Проблемът е, че сега ние сме в някакъв балон. Да, ракетите летят. Но в нашия малък град не е толкова зле. Ето защо много хора си седят в къщите и се опитват да избегнат да отидат в армията. На мнозина не им пука. Те живеят живота си нормално“.

*Някои имена са променени