С доцент Иван Лазаров гост разговаряме за стойността на учебниците по история, има ли „бели петна“ в поднесената в тях информация, редно ли е да се издават толкова много учебници по един предмет.

Именитият изследовател разкрива още как се развива историческата наука и какви митове и заблуди за миналото ни развенчават съвременните изследователи.

Ние, историците, сме археолози на човешките заблуди, казва доцент Лазаров.  И посочва, че да се бориш с клишета, лъжи, идеологеми, с открити фалшификации и агресивна некомпетентност е не само дълг, но и призвание за всеки професионален историк.

- Доцент Лазаров, Вие сте сред авторите на учебници по история у нас. Споделете как се създава един учебник.
- Преди 2 години излезе последният ми учебник по История на България за 10. клас за средните училища. Първите ми учебници бяха издадени като авторски колектив още 1991 година. След това имаме реализирани национални учебници, които бяха одобрени от Министерството на образованието, по тях се преподава и се учи в различни средни училища в страната.

- От какви учебници усвояват знания учениците в момента? През годините не стихват критиките към съдържанието в тях.
- Аз съм в процеса на правене на учебници от над 30 години. Съобразно изискванията на Министерството на образованието се променят съответно и параметрите на самите учебници. Например в 90-те години на миналия век, един учебен урок се смяташе за нормален, ако е от 3000-3500 думи, придружени със съответния онагледяващ материал. Сега от просветното министерство не се препоръчва един урок да е повече от 1800-2000 думи. Освен това акцентът трябва да е не върху заучаването на факти, а върху формиране на самостоятелно критично мислене у учениците, за да могат да интерпретират  историческия материал. Заради това учебниците сега не са така многословни. Това обаче не означава, че се спестяват факти или че се оставят „бели петна“ в българската история.

- Състоя ли се изчистването на пропагандата от учебния материал по история?
- Не знам кой е говорил за пропаганда в учебниците, но искам да подчертая, че сред обществото беше наложена фалшива максима. Тя гласеше, че може да се създаде една обективна история, която да не подлежи на различни интерпретации и да не осветлява събитията такива, каквито са били. От моя дългогодишен опит като университетски преподавател и учен, който се занимава с теория, история и философия на историята, мога да кажа, че това е най-голямата глупост. Няма обективна история. Ще подкрепя думите си с конкретен пример. Ако аз съм историк на едно племе и то нападне другото племе, то аз ще опиша тази война като победоносна, справедлива, героична, преследваща най-висши цели. В същото време историкът на другото племе ще опише същата тази война в полза на своята общност. Тогава се питаме: „Къде е истината?“. Това означава, че няма обективна история, а всичко зависи от гледната точка. Могат да са обективни само отговорите на четири въпроса - Какво се е случило?, Кога е станало?, Къде се е случило действието? И как са се развили събитията?. Това означава фактите да бъдат разположени във времето и пространството. И тези четири въпроса изчерпват възможностите за обективност. Петият въпрос, който е най-важен, гласи: „Защо е станало така?“. И тук позициите на историка са много важни, защото има правило, което в академичната история е повече от ясно. То беше формулирано и доказано много добре от един от най-великите историци и мислители на новото време - Марк Блок. Той казва,  че двама историци не могат да напишат една и съща история от едни и същи извори. Тук се намесват тяхната идеология, подготовка, политически и социални възгледи и т.н.  Но искам да ви уверя, че до ден днешен левичарството и комунистическите фалшиви идоли не са захвърлени на бунището на историята, както трябва. Но техните позиции в нашата наука все повече отслабват. Това е радващо и не бива да се мисли, че все още комунистическите парадигми са господстващи в писането на учебници и при преподаването в средните училища. Говоря за тях, защото тогава се формират основите на социалните възприятия на младите хора и от там на следващите поколения. Затова мога да заявя, че аз и колегите ми сме си свършили работата.

- Нормално ли е да има толкова много учебници по един предмет?
- Разни псевдо политици и псевдо експерти, които нямат никакво понятие от история, а слагат етикети при опита си за реализация в политиката твърдят, че това не е нормално. Участвам в писането на учебници, наблюдавам и работата на други колективи и мога да ви уверя, че няма лоши учебници. Има добри, по-добри, много добри, най-добри и нашите учебници. Глупостта да има само един единствен учебник, по който всички да папагалстват и да се кичат с това, че позициите им са правилни, това не бива да се случва. Няма нормална държава в света, която да има само един учебник.

- Как се развива науката История под влияние на новите технологии?
- Историята като наука винаги е била експлоатирана за постигането на определени политически и идеологически цели. Това е описано още от Оруел в романа „ 1984“. Той казва, че този, който контролира миналото, контролира и бъдещето. Но в историческата наука има опасания сред учените, че чергата из под краката на историята ще бъде издърпана от социолози, политолози, антрополози и др. Аз не споделям това мнение, но смятам, че парцелирането на проучването на обществата е отделен етап от развитието на всички тези сродни науки, които се занимават с човека и с обществата. Сътрудничеството между тях и новият интегрален подход дават нови възможности за всички тези науки, които изброих и които са изключително важни за всяко общество. Новото днес е съчетаването на сродните науки. И неслучайно умните хора осъзнават, че политиката не е нищо друго освен приложна история!

- Известно е, че правите любопитни изследвания, свързани с всекидневния живот на средновековните българи. Бихте ли споделили любопитни факти от вашите проучвания?
- Мога да говоря много за тези неща, но напоследък стана модно  историята и нашето собствено минало да се превръщат в поле на изява на различни саморасляци и полуграмотници, които се опитват да избият комплексите си за малоценност с величие и преосмисляне на миналото ни със свръх дълбоки корени на културното ни развитие и т.н. Ние българите имаме своето скромно място в европейската и в човешката история, но не трябва да се опитваме да надскочим сянката си. Посветил съм време и усилия за изучаване на храната на средновековните българи, техните вкусове, предпочитания, особености и пр. Занимавам се например с изследване на храненето на хората през средните векове и с тяхната кухня и това е знак за развитие на историята. Всекидневният живот, който водят хората, фактически остава извън историческите извори, но той определя облика на културата и на битието дори и в наши дни. Средновековната ни история изобилства от факти за владетели, походи и войни, но всекидневният живот на обикновените хора не е твърде в обектива на изследователите. Затова повече от 30 години от работата си във Великотърновския университет съм посветил на средновековната българска кухня. Въпреки трудната задача и липсата на информация, съм събрал древни рецепти, базирани на писмени сведения и археологически проучвания.  Проследявам развитието на храненето при прабългарите, как то се променя с приемането на християнството, кулинарията през Средновековието и типичните ястия за онова време. Сред по-любопитните ястия са „Радостта на войника”, болярски чомлек, ромейско пиле, соливо от бакла, каша от булгур и др.

- Посочете конкретни примери за изопачаване на историята ни.
- Има много примери за фалшиви интерпретации и за фалшиви герои. Комунистическият режим у нас наложи като първостепенни герои в нашето историческо развитие такива маргинални личности като Георги Димитров, както и лидерите на БКП в периода от 20-те до 40-те години на XX век. Оказа се обаче, че те са слугували на чужди интереси, но устойчивите клишета, които прокарват все още трудно могат да бъдат разбити. Ако се върна още по-назад в българската история, мога да заявя, че селският водач Ивайло беше интерпретиран от марксическата наука като „водачът на първото антифеодално въстание в Европа, което е било успешно“. Представен бе като народен герой. Преди повече от 100 години обаче историкът Петър Ников разкри по съвсем друг начин „родния герой“ Ивайло и даде доста не ласкави характеристики за него. Преди няколко години аз също работих по темата и имам студия за историята на въстанието на Ивайло, в която заявявам, че Ивайло е гений на злото в българската история. Той е саморазрушение! Крепи се за кратко на българския престол благодарение на жестоки репресии, масови убийства и краят му е твърде печален, както е печално и неговото кратко царуване.  Тези интерпретации не са популярни, но нещата постепенно си идват на точното място. 

- Какви други митове развенчава съвременната историческа наука?
- Те са много и са като триглава ламя, отсечеш една глава, появяват се други две и т.н. Един от най-устойчивите митове е този за освободителната мисия на Русия и издигнатите паметници от комунистическата власт. Ако погледнем всички български политически дейци от епохата на Възраждането и от времето на строителството на нова, съвременна и свободна България, те са патриоти, националисти, които развенчават мита за освободителната мисия на Русия.  Ние, историците, сме археолози на човешките заблуди. А да се бориш с клишета, лъжи, идеологеми, с открити фалшификации и агресивна некомпетентност е не само дълг, но и призвание за всеки професионален историк. Нашата наука не е идеологическа слугиня. Не бива да правим историята такава, каквато искат силните на деня, а такава каквато е била!

- Върху каква научна тема работите в момента?
- Изследвам исторически извори, които ми позволяват да представя факти за смъртта на хан Крум. Доста трудоемко проучване е. Твърде рано е да говоря за него. Това, което искам да кажа в заключение е,  че най-правилната позиция е да се остави историята на историците. Самозванците да не се правят на по-големи познавачи на историята от професионалистите. 

Визитка
Доц. Иван Лазаров е сред знаковите учени и изследователи в България. Научните му занимания са свързани най-вече с политическата и културната история на средновековна България, но е и медиавист, занимава се с политическа идеология, философия на историята, психоистория, историческа социология. Той е дългогодишен преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на десетки научни публикации, статии, учебници и книги. В момента развива активна научна дейност.