Първият тур на президентските избори в Северна Македония е само загрявка за истинското състезание 

Трябва да сме благодарни на политическия календар в Северна Македония, който събра във времето президентски и парламентарни избори. Дали е случайност или закономерност, няма значение, защото като важно политическо събитие при съседите ни то даде повод да нарушим политическото и медийно мълчание, наложено от месеци насам на всичко, което се случва оттатък границата.

Повече медийно, разбира се, тъй като българските политици са в такава ситуация, че първо, интересуват ги други теми и интриги, и второ, се страхуват, че ако си отворят устата за отношенията ни със Северна Македония, току-виж сбъркали. А в условията на предизборна кампания това не се препоръчва.

Бих се радвал, ако подобна предпазливост е продиктувана не от политически съображения, а от актуализиране на препоръката на онзи мъдрец Тончо Жечев, който споделяше, че каквото и да каже човек за Македония, все ще сбърка. Може пък някои от нашите политици да са си взели поука от случая „Сабрутев“, на името на депутата от ПП-ДБ, който неотдавна се изцепи, че Скопие трябва да върне костите на цар Самуил на България. Милият, явно не знаеше, че останките на българския цар, намерени в базиликата на остров „Свети Ахил“ в малкото Преспанско езеро се намират в една витрина в музея в Солун. Скопие, Солун, все едно, ама не… Оттогава, когато с приятели хванем някой от нашите самоуверени и високомерни законотворци да греши дълбоко във фактите относно Северна Македония, си казваме: Остави го тоя Сабрутев! Човекът може да се казва съвсем другояче, но е Сабрутев.

От друга страна, давам си сметка, че и това частично разкъсване на мълчанието около събитията при съседите е още едно доказателство за цикличния характер на българския интерес към „македонските работи“. Хайде да не бъркам в стари рани, но си спомням, че един колега от медия, за която дълго години работех, къде на шега, къде сериозно ми беше препоръчал да не предлагам теми от Скопие за разработване, ако няма поне три-четири трупа. В смисъл, трупове на мъртъвци.

Е, сега вече имаме и събитие, и шокове. Трупове във физическия смисъл на тази дума нямаме, но в политическия - сигурно! Никак не е изключено първият и най-важен да бъде сегашният президент на Северна Македония Стево Пендаровски. Колкото и оптимистично да се опитва да излезе от изненадата, която резултатите от първия тур му поднесоха, Пендаровски си дава сметка, че преднината от 176 000 гласа на неговата опонентка от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ професор Гордана Силяновска-Давкова, трудно ще бъде наваксана. Да, той вече почна да обикаля отново страната със своя щаб, да призовава гласоподавателите да го подкрепят на втория тур на 8 май, но му е съвсем ясно, че ще бъде трудно да спечели отново, както преди пет години.

И тогава на първия етап от вота изоставаше, но разликата с професор Гордана Силяновска-Давкова бе значително по-малка. И понеже тези дни, както вероятно и много други като мен, изкушени от темата, правим разни сметки откъде Пендаровски може да вземе това, откъде може да му дадат онова, за да навакса и да излезе напред, как ще гласуват албанците, без които не може, все в главата ми се върти онази наша, българска, валидна и оттатък границата: не правете сметки без кръчмаря. 
В интерес на истината, точно толкова, колкото в щаба на Пендаровски бяха изненадани от изоставането, толкова във ВМРО-ДПМНЕ бяха сюрпризирани от предимството на професор Гордана Силяновска-Давкова. Обяснението може да бъде само едно и то е, че всъщност става дума за протестен вот против управляващите социалдемократи, чиято подкрепа има и Пендаровски. Ако на 24 април това бе частична проява на ефекта от едновременното провеждане на президентски и парламентарни избори, на 8 май резултатът от него вече ще е комплексно пълен. Инерцията, която набра опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с постижението на своята кандидатка за президент, плюс солидната преднина, която социологическите анкети ѝ отреждат, я правят кандидат да бъде сериозен двоен победител.

И още нещо - на 24 април пред урните излязоха половината от гласоподавателите на Северна Македония. Това е относително добре, ако го сравняваме с избирателната активност от преди пет години, когато на балотажа на президентския вот едва бе надминат прагът от задължителните 40% от общия избирателен списък. Но така или иначе електоралната абстиненция в първия тур е очевидна. Гласували са твърдите ядра на партиите, подкрепящи всеки от седмината кандидати. В такава ситуация преднината на кандидатката на ВМРО-ДПМНЕ е още по-убедителна. Но на 8 май ще бъде съвсем различно. 

Да си призная, отдавна не бях чел с такова удоволствие текст на моя колега от Скопие Люпчо Поповски, както този, посветен на изборните резултати. За него те са неочаквани, но ясно показват, че „Македония е страна на национализма, обгрижван като дива орхидея. Основателните приказки за корупцията са само храна за този националистически змей“. Поповски припомня собствената си оценка от преди два месеца, че четирима от петимата кандидати на македонските партии „се борят за своето право да живеят в миналото“. Всички те, независимо от техните публични изяви, „се греят в един и същи шинел, в чийто пазви са завити листчета със сходни послания: че Преспанският договор, Договорът с България и френското предложение са пропаст за Македония, че това е изневяра за македонския народ, за неговите исторически корени, за неговата вековна борба, за гордото му минало“. 

Това дава основание на Поповски да заключи, че „от известно време се забелязва, че Македония се движи надясно, и то не към класическата десница, а към твърдата популистка десница“. И няма как да бъде другояче, след като най-популярните политици в публичното пространство са Александър Вучич - особено! - и  Виктор Орбан. На този фон е и шансът на Пендаровски като „единствен представител на либералната и левичарска част на Македония“ да събере всички гласове на тези, които мислят по-различно.

Ще видим. Лошото е, че цялата тази ориентация на обществото в Северна Македония към популистката десница, както я оценява колегата Поповски, се основава до голяма степен на антибългарска реторика. Не че в други изборни кампании оттатък границата не е било същото. Но така, както сега, май никога не е било. И така ще бъде в оставащите няколко дни до решителния избор на 8 май. Най-последователен в това поведение е лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски, демонстрирайки на практика твърдението на някои наблюдатели, че е „завършен македонистичен продукт“. 

Мицковски се кани да победи и да бъде номиниран за премиер на страната, та се питам как ще осъществява добросъседски отношения с България? Пак ли ще бута държавата към изолация, както при предшественика си начело на партията Никола Груевски? Е, вероятно ще се опита да се оправдае, че острата антибългарска реторика е била част от предизборната кампания и е била предназначена за вътрешна употреба. Знаем това универсално оправдание. Но този път наистина бяха прекрачени и доста „червени линии“, в това число и от уж премерения в изказа си, макар и доста речовит Стево Пендаровски.
И да се върнем към началото: имаме ли политическа класа и държавници, които да отговорят на всичко това? Или пак ще изберат удобството на мълчанието?