Който ги прилага, печели народния вот

Всяко мръдване от тази схема те изхвърля зад борда

Ние сме млада демокрация, но с много избори в новата ни история. Само за последните три години седем пъти ходим до урните. Другият месец ще е поредната разходка, за да пратим в парламента цвета на нацията. При нищоправенето, дебелите заплати и сочните кюфтета.

Домашните избори са натрупали богат опит. Класически шашмалогии и който ги прилага, печели народния вот. Всяко мръдване от тази схема те изхвърля зад борда. Няма дебела заплата и сочно кюфте в устата!

Бочоолу, Гочоолу и Дочоолу

Най-важното е да имаш в предизборния щаб люде като Бочоолу, Гочоолу и Дочоолу. „Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени!“, цитира Алеко директивата на Бай Ганю. „А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганю, нали си уж либерал“, осмелява се да възрази Бочоолу.

„Кой ти каза, че съм либерал!“, пита строго Бай Ганю. „Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал. Не знаеш ли - ти сам каза, - че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал?“, аргументира се Бочоолу.

„Ей че си прост! Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?“, отвръща Бай Ганю. „Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! И аз съм консерватор“, декларира Гочоолу.

„Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор“, авторитетно се произнася и Дочоолу. „Я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат“, насъсква го той.

Смяната на политическата окраска изгражда новоизлюпените партийни формации. Сега най-много хамелеони населяват абревиатурата ППДБ. С изплезени езици дебнат да прилапат избиратели.

Разтягането на локуми

Демагогията през погледа на Райко Алексиев.

Иначе казано, изкуството да лъжеш хората с обещания за светло бъдеще. Баща на демагогията у нас е Михаил Такев. На предизборна обиколка носел в чантата чифт цървули. Когато файтонът наближи селото, сменял лачените чепици с опинците. Така се приобщавал към широките народни маси.

Такев слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и той се обръщал към тях: „Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.“

„Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата u работа ще бъде да построи мост в селото“, спомня си журналистът Петър Карчев.

„Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!“, хладнокръвно отвърнал ораторът.

Днес Кирил Петков се напъва да го надмине. Неуморно разпъва политическия локум „Сладки времена“. Пледира например за втори мост над Дунава при положение, че вече имаме два.

Мургавият електорат

Циганите са най-активните избиратели. Само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тичат да пуснат свещената бюлетина за онзи, който черпи. Без електората с естествен загар на кожата изборната победа е невъзможна.

Първи използва този непреодолим стремеж към урните Никола Сукнаров. „Едър, снажен, красив мъжага - портретува го съвременникът Добри Ганчев. - Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.“

С решаващия цигански вот Сукнаров влиза в три народни събрания. През 1885 г. става и министър на вътрешните дела в правителството на Петко Каравелов, но влиза в конфликт с премиера.

Каравелов е сред малцината политици, които не могат да оценят родолюбието на циганите. През 1901 г. той отнема избирателните права на мюсюлманското и чергарското ромското население. И закономерно пада от власт!

Правителствената зестра

„Правителствената зестра - обяснява политикът Петър Пешев - се наричат гласовете на държавните и общински чиновници и техните близки, а също и на кандидатите за служба. Околийските началници, помощник-приставите, кметовете и правителствените кандидати заставляват всички чиновници, под угроза на уволнение, да гласуват за правителството.“
„На кандидати пък за служби - продължава Пешев - се обещава назначаването им след изборите, ако те гласуват за правителството. По тоя начин само от „зестрата“ всяко правителство си осигурява една пета от избирателите.“

Днешната конфигурация на правителствената зестра е корпоративният вот. Собствениците на предприятия събират работниците и им показват правилната бюлетина, която трябва да влезе в урните. Ако пролетарият допусне грешка, го чака уволнение и глад.

Угасете свещите

Константин Стоилов е сочен за един от най-интелигентните ни политици. Образовал се по Европата, той е лидер на Народната партия, която няма нищо общо с народа. Известна е като партията на милионерите. Стоилов е автор на класическата шашмалогия „Угасете свещите“.

На парламентарните избори през 1894 г. има опасност в Бяла Слатина да спечели политическият противник Драган Цанков. В тази връзка премиерът Стоилов телеграфира на околийския началник:

„По сведенията, които приех, селата свършили да гласоподават и остава сега Слатина, която била против Цанкова. В този случай най-доброто ще бъде околийският началник да разпрати по селата, които са гласоподавали, и като се захване преброяването на гласовете, ако се види, че Цанковата кандидатура преодолява, някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасване свещите или взимане списъците да направи изборът да не се състои. Във всеки случай на несполука считам вас за отговорен.“

Алеко Константинов пише знаменития фейлетон „Угасете свещите“, а фокусничеството с бюлетините става практика. На 9 юни тази година неговият модерен вариант ще бъде „Угасете машините“.