Зографите следват строги правила за образа на Спасителя

Окото Христово е основната мерна единица

Няма съгласие как е изглеждал Исус Христос. В църковната живопис образът му варира от мургав източен тип до светлолик англосаксонец. Има изображения с монголоидни и африкански черти. Дълга или къса прическа увенчават продълговато или овално лице.

Брадата също е с различни размери. Косата е от гарваново черна през пастелно кестенява до златисто руса. Ръстът обикновено е висок, но може да бъде среден и дори нисък.

"Внимавай, о, учениче, че височината на човека се равнява на седем глави, сиреч седем мери от темето до долу", предупреждава фантазьорите българският зограф Захарий Петрович. По-нататък майсторът дава указания как се конструира точният портрет на Спасителя.

"Направи така: първата част раздели на четири части – на едната направи косата, на втората челото, третата е за носа, а четвъртата (чукан) брадата. Вземи наполовина мярата на носа и направи едното око на по-голямата страна на образа. Гледецът не прави в средата на окото, но малко по-натам, към страната на ухото. Вземи мяра колкото носа с пергела и постави единия бод на пергела в средата на гледеца на голямото око и мери до другата страна на образа и отбележи гледеца на другото око на по-малката страна."

"Това око направи по-малко кръгло и по-ниско от другото – продължава Захарий. – От края на голямото око, от него е мярата едно око до външния край на косата зад ухото (или ушите). Друго половин око постави от края на по-малкото око навън до другото ухо."

Ясно е, че окото Христово е основната мерна единица.

"Потребно е половин голямо око – сочи зографът – и малко нещо повечко до края на косата и друго едно голямо око, а носа го направи право, от горната страна, очната; направи веждите вдигнати, започвайки от носа; от веждите едната да е по-малка от другата и да е малко по-нагоре. От носа до брадата (чукана) премери три мери и при първата мяра до носа, но малко по-близичко до него, направи устата, а другите остави за брадата. Отмери и една носна мяра за врата до разделението герданово. Така е лицето Христово и на другите светци, подобни на неговия вид", обобщава Захарий Петрович.

Този текст е от възрожденско ръководство по иконопис, наречено "ерминия". Превеждани, допълвани и адаптирани към нашите условия, в ерминиите са събрани правилата на живописната техника и нормативност.

"Първите художествени тълкувания на религиозните образи и сюжети, които срещаме в църквите от VI в., са послужили за бъдещия облик на византийското изкуство и в продължение на вековете са останали като ръководни начала. По-късно те са легнали в същината на ерминиите", обяснява произхода им проф. Асен Василиев.

В ерминията зографът е могъл да намери всичко. Как да обработи парче дърво за икона и как да подготви стена за църковна фреска. Как да забърка боя и изработи четка. Има рецепти "Как да правиш багрила, които не се боят от слънце и не се променят", "Как да поставиш стопено злато върху рисуваното с маслени багрила", "Как да поставяш лазур на празнична икона".

Страница от ръководството по иконопис на Дичо Зограф.

Ерминиите проследяват живота и деянията на Исус Христос от люлката до разпятието. Указано е точното илюстриране всеки библейски сюжет. Сред най-старателните автори е Дичо Зограф от Дебърската художествена школа. Според неговия наръчник по живопиство Рождество Христово трябва да изглежда така:

"Голяма пещера. Над пещерата камениста планина. В пещерата Богородица и Йосиф на колене, а Христос е повито дете с глава към майка си, поставено е в ясли и около него – сено. При Богородица и Йосифа, навътре в пещерата, откъм Богородица вол, а откъм Йосиф – осел. Зад Богородица е един пастир, наведен, а зад Йосифа е друг, с недълга брада, а на главата си има покривало като на Антоний Велики; другият пастир е облечен в кожена дреха, с дълга брада, с кривак. От небето се е спуснала звезда дори до пещерата. Над пещерата и наоколо – овце и пастири, едни свирят с кавали, други са с криваци и с тагарчета (кожени торби), опасани и с шапки. Овце и кучета. Ангел казва на един млад пастир на книга, показвайки му я с ръка: "Ето аз ви благовестя велика радост."

"А много други ангели и облаци над планината – продължава Дичо. – Един от тях държи книга и говори: "Слава на Бога във висините, на земята мир, между човеците благоволение." Тук майсторът дава възможност за творчески избор на учениците: "Ако желаеш, нарисувай и трима царе да яздат на коне и да показват с пръст към звездата."

Според канона на ортодоксалното еврейство младенецът е обрязан на осмия ден.

"Къщи, а на средата кувуклие (навес) – рисува обстановката Дичо Зограф. – Под кувуклието – трапеза. Над трапезата – три кандила. Отдясно на трапезата е седнал Захарий, баща на Предтеча, с шапка на главата като с рога, и държи нож в дясната си ръка, за да обреже Христос."

Следват бягството и завръщането, светото кръщение, чудесата и изцеленията, влизането в Ерусалим. После са Тайната вечеря и предателството. "Хълмове. Христос е отляво прав. Юда го прегръща да го целуне. Христос е с червена долна дреха, а горната е синя", ситуира цветовете авторът на ерминията.

"Около него воини с оръжия – сочи той, – едни с фенери, едни със свещи, едни с копия, едни със саби, едни с въжета, за да вържат Христос. Петър улавя един млад, без брада, на име Малх, който носи фенер, и му отрязва дясното ухо."

Ето го и Разпятието:

"Ръцете и краката на Христос са заковани на кръст. Главата е увиснала на дясното рамо. Той е гол. Венецът е от тръни. Горе на кръста е поставен надпис INЦI, което значи: "Исус Назарянин, цар юдейски". Отстрани са разпънати двама разбойници. Единият от дясната страна е по-вярващ, млад, с малка брада и гледа към Христос. От лявата страна е другият – млад, без брада, не поглежда към Христос, обърнал се назад и умрял. Христос е в средата между двамата. Отдясно на Христос е майка му, със скопчени ръце и плаче. С майка му са и други жени – Мария Магдалена, Йоана, Мария Клеопова и Саломия, всички плачат. От лявата страна е Йоан Богослов – и той плаче. Христос иска вода. Натопяват една гъба с киселина и му поставят в носа. Тогава умря."